На 2 септември 1969г., група хора събрани в една лаборатория в Болтер Хол в USLA, нямали представа, че стават свидетели на раждането на огромна комуникационна мрежа, която след 25 години ще се простира над всички континенти, състояща се от милиони компютри в света.
Интернет е мрежа от милион сървъри, намиращи се в институции, предприятия, изследователски лаборатории по целия свят. Той се използва от нарастващ брой хора за изпращане на електронна поща, прогнози за времето, видео клипове, снимки и най-различна информация. Това, което прави Интернета уникален, че той не е притежание на един човек или една организация. По-скоро той съществува поради инвестирането на множество компютърни организации и доброволната работа на хиляди хора.
Архив на категория: история
Искате ли да имате такава вечна слава
Младият жител на Ефес Херострат запалил храма на Артемида в родния си град в нощта на 21 юли 356г. пр. Хр., за да се запомни името му от потомството.
Наказанието му било смърт и вечно забвение.. За това били наети специални глашатаи, които в продължение на десетки години обикаляли цяла Гърция и казвали: „Не смейте да помните името на безумния Херострат, изгорил от честолюбие храма на богинята Артемида“.
Древногръцкият историк Теопомп, разказвайки за престъплението на Херострат, запазил името му за потомството. По-късно неговите работи, съхранени във фрагменти, станали основа на творбите на по-късните историци Страбон, Авъл Хелий, Валерий Максим. Те също описват опожаряването на храма на Артемида и съответно неговия подпалвач. По този начин Херострат добил слава, макар и позорна.
На мястото на изгореният храм жителите на града построили нов храм на Артемида. Той станал едно от чудесата на света.
Факт е, че изгарянето на храма е станало от Херострат, защото той признал деянието си в резултат на мъчения.
Въпреки това неговото име е останало през вековете и се е превърнало в нарицателно за човек, който разрушава това, което другите са направили.
Близо до Рим са открили рядък мраморен колос на Калигула
Италианската полиция е помогнала за откриването на рядък мараморен колос на Калигула.
Статуата близо две хиляди години е лежала в района на езерото Неми, на юг от Рим, където императорът е държал две големи „лодки на любовта“.
За съществуването на статуята станало известно през януари миналата година, когато полицаи хванали контрабандисти готвещи се да изнесат извън пределите на страната, големи мраморни фрагменти. Престъпниците признали всичко и археолозите открили липсващите части.
На бял свят излязъл голям полукръгъл двор с фонтан. Той имал 23 метрова колона, а в центъра му се намирала ниша, в която на мраморен трон, била поставена статуята на Калигула.
Били намерени повече от сто фрагмента и 150 предмета, вази и украшения. Тук са намерили и тръба с името на Гай Юлий Сила, който е бил първият собственик на вилата.
Статуята е изработена от мрамор от остров Парос, той е смятан за най-добрият в древния свят. Скулптурата изобразява млад мъж, седнал на трон, който би направил чест и на самият Юпитер.
На левия крак на императора е надета калига – обувка на легионер, от което той има своя прякор.
Нелепо съвпадение
Знаменитият писател Марк Твен е роден през 1835г. През тази година е прелетяла Хелеевата комета близо до Земята. Той умира в деня на следващото появяване на кометата в околоземна орбита.
Писателят предвидил и сам предсказал смъртта си още през 1909г: „Аз дойдох на този свят заедно с Хелеевата кометата и през следващата година ще си отида с нея.”
Така Марк Твен напуснал Земята на Хелеевата комета, не знаейки, че след стотина години, много ще напуснат нашата планета, според предвиждания и невероятни съвпадения.
Жена-пътешественик
Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата. От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.