Още по времето на Александър се е твърдяло, че три основни сили движат обществото. Така се поставя началото на съвременния свят.

Първата сила е свързана със започването на сечене на монети. Втората набляга на възприемането на съответна азбука за писане, а третата е съживявянето на международната търговия.

Макар, че Александър е катализатор на тяхното разпространение, той е европеец, а тези сили се зараждат на Изток.

Чрез нападения и частично колонизиране на древния свят, Александър става мост, по който продуктите на Изтока, от златното кюлче до будизма, стигат Средиземноморието.

Персийският принц Кир, наречен на своя прочут праотец и спартанският пълководец Лисандър се разхождали заедно из царската градина в Сардис.

Градината удивила пълководецът. Дърветата били засадени на равни интервали в идеално прави редици, разположени точно под прав ъгъл. Изненадан Лисандър казал:

– Кир, удивен съм от тази красота. Но повече съм впечатлен от онзи, който е премерил и подредил всяко дърво за теб.

Кир бил поласкан от похвалата и казал:

– Аз измерих и подредих всичко това, а също засадих и някои от растенията.

Лисандър погледнал към Кир. Видял красивите дрехи, с които бил облечен. Усетил парфюма,забелязал огърлиците и украшенията около глезените му и другите скъпоцености, които носил и казал:

– Какво искаш да кажеш, Кир? Наистина ли си засадил някои от тези дървета със собствените си ръце?

А Кир отговорил:

– Това изненадва ли те? Когато съм силен и здрав, никога не сядам на вечеря, без да съм се изпотил с военни упражненения или селскостопанска работа, като се старая да извърша благородна дейност.

Не е ли странно, че най-богатият владетел на земята работи като обикновен роб?

Преди около едно столетие археолозите започнали разкопки в Сарди. Те не откриват златния град на Крез, но намират нещо много по-интересно. През 1960г. те разкриват метода за пречистване на златото и храма на богинята, покровителствуваща този процес на пречистване. Нейните изображения върху малки късове разтопено злато са първите в света изсечени монети.

Когато археолозите започват проучването на Сарди, пресявайки изкопаната пръст откриват дребни частици злато в ситата си. Оказало се, че това е една от работилниците, където жълтата пръст и наносната кал от Пактол, били утаявани и пречиствани.

Тази наносна смес съдържаща злато и примеси на олово и сребро се поставяла в малка глинена пещ на брега до потока. Тя била покрита с тънък слой пепел, прах от изгорени кости, останали от някогашни погребения. Пещта била запълвана с въглища и наносната кал. После всичко се изгаряло. Огъня се раздухвал с помощта на ковашки мехове.

Първо се разтапяло оловото, след което се изпарявало или се почиствало като мръсна пяна от повърхността на течната сплав. Пещта се изгасвала и от дъното на огнището златарят вадел застинали топчици,  сплав от сребро и злато, с размера и формата на зърна от леща.

Подобна техника била практикувана дълги години в различни страни.

Както в миналото така и днес, повечето статуи в човешки ръст, се отливат цели. Най-прецизният метод и най-широко използвания от древните майстори е „метода на изчезващия восък“.

Той се състой в моделиране на фигурата първо от восък около твърда сърцевина. Калъп от гипс или глина обвива завършената фигура и после всичко се нагрява и втвърдява, така че моделираният восък изтича отвътре.

Втечненият бронз се налива в кухината между сърцевината на статуята и вътрешността на калъпа. При отливането на статуи по този метод в египетските леарни от времето на Родоския колос са се използвали железни пръти, за да заздравят статуите и да задържат на място сърцевината им.

Апелес е един от най-големите художници на античността. Той живеел в Ефес по времето на Александър.
Александър избира Апелес заедно със скулптура Лизип и бижутера Пироготел, майстор по щамповането на образи върху монети, да извайват негови портрети. Тримата оформят и доразвиват героичния образ на младия цар.
В картината си в храма на Артемида Апелес изобразява доста находчиво Александър в позата на Зевс върху трон.
Легендата твърди, че когато Апелес показал за първи път картината, Буцифал, конят на Александър, разпознавайки царя изцвилил приятелски, докато самият владетел озадачено разглеждал творбата.
– Царю – казал Апелес, – изглежда конят има по-добро усещане за изкуството от вас.
Вероятно самият Александър не е бил наясно точно как иска да бъде изобразяван.