Днес страните от третия свят са ​​най-бедните развиващи се страни.
Първоначално изразът „от третия свят “ се е отнасял за страни, които не участвали в надпеварата за въоръжаване по време на Студената война. Те не били от страните „първи в света“ – капиталистическите страни и блока на НАТО, нито пък били от „вторите в света“ – социалистическия блок.
След приключване на Студената война в „третия свят“ влезли страни с нисък брутен вътрешен продукт. Именно това обстоятелство изиграло роля за употребяване на израза „трети свят“, въпреки че по-късно много страни от третия свят в своето развитие надминаха някои страни от „вторите в света“.

Канадски и американски лингвисти са разработили специален алгоритъм на компютър, който може да възстанови древен протоезик, говорен от прадедите на съвременните езикови групи и семейства, който ще помогне да се възстанови историята на цивилизациите на Земята.
Специално е разработен статистически модел, който може да намери връзката между думите в езиците, свързани помежду си. Анализът е на ниво прости звукови елементи, от които се състоят произносимите думи. Данните от десетки хиляди думи се комбинират с помощта на статистически алгоритми, които постепенно  възстановяват древния език.
За да демонстрират изобретението си, учените са реконструирали език, който поражда 637 австронезийското езици, говорени от жителите на островите на Океания, Мадагаскар, Филипините и някои части от Югоизточна Азия.

Когато топлата южна нощ, разпръсне на черното кадифено небе безброй елмази, нестинарките запалват огън. Според народната легенда, огънят под открито небе защитава от зли сили, а ако преминеш над него ще погледнеш в друг непознат свят, където няма суета и мръсни помисли. Ще се очистиш от всичко ненужно и ще разбереш същността на нещата. За това смятат, че нестинарките могат да предсказват бъдещето.
Първо те изпадат в транс, сякаш са хвърлили невидим мост към друг свят.
Към догарящия огън пристъпят мъже и жени облечени в дълги бели ризи с икони в ръцете. Под звуците на гайда и тъпан, с отнесен поглед, те започват да танцуват върху въглените, пламтящи в тъмнината. Всеки, който види това за първи път, не може да повярва на очите си. След това няма никакви изгаряния, само пепел, която се измива с вода.
Твърди се, че танца върху горещи въглени е само част от ритуала, в който нестинарът влиза в контакт с покровители и предци. Своето изкуство те предават по наследство, от поколение на поколение. Не може да се откаже от такъв дар, защото ще навлечеш на себе си и на близките си беда.

По-рано за да накарат децата да гледат в обектива фотографите казвали: „Погледнете тук! Сега ще излети една птичка“.
Тази птичка е била напълно реална в ерата на масовата фотография. Тя не била жива, а месингова.
Тогава камерата е била далеч от перфектната и за да се получи хубав образ, хората трябвало да стоят в едно положение за няколко секунди.
За да привлече вниманието на неспокойни деца, асистент-фотографа в точното време вдигнал лъскавата „птица“, която по това време умеела и да „пее“.

Терминът „жълта преса“, възникнал в САЩ в края на 19 век. По това време голяма популярност имат два вестника – New York World и New York Journal, които не залагали на обичайното излагане на новините, а разчитали на сензациите и емоционално им поднасяне.
През 1895 г. в Ню Йорк Ричард Ауткалта започва да издава комикси, изпълнени със сатира и саркастични коментари за политиката. Главният герой е едно момче в жълта тениска.
След година Ауткалта бил примамен в New York Journal. Сега много вестници започнали да публикуват подобни комикси.
За това журналистите от по-сериозните издания и вестници започнали да наричат подобни вестници „жълта преса“.