Учени от Университета в Райс са установили, че растенията се предпазват от насекомите чрез циркадния ритъм.
Тези  ритми са колебания в интензивността на различните процеси в тялото, свързани с промяната на деня и нощта. Те са присъщи на почти всички живи същества на Земята. Независимо от факта, че на пръв поглед, циркадните ритми се  се обуславят от външни причини, те имат ендогенен произход. Например, растения, които се въртят през целия ден по посока на слънцето, през нощта обръщат листата си на изток точно преди изгрев слънцето.
Една трета от целия геном на растенията се активира в съответствие с циркадния ритъм. Учените смятат, че гените, отговорни за реакция на растенията спрямо деня и нощта им помагат да се бори с насекомите.
Направили експеримент.  В един от случаите ритъмът на гъсениците съответствал на този на растенията, а в друг случай, когато гъсениците били будни, растенията се намирали в спящо състояние. Оказало се, че опящите растения не са се съпротивлявали на изяждането им и са пострадали повече от будните.
През деня, в съответствие на циркадните ритми при растенията се променят съдържание на веществото, отговарящо за растителната устойчивост на атаки от насекоми и болести, по-специално то активира механизмите за растителна отбрана и позволява на растението да се възстанови бързо.
Трябва да се отбележи, че циркадните ритми помагат за оцеляването на растенията в един променящ се свят. Те правят възможно, растенията да издържат на абиотичния стрес и да се запази целостта им в тежките градски условия.

Някои видове растения са постигнали взаимно съвместно съществуване с животни. За някои от тях те са станали „обществена тоалетна“.
До това неочаквано откритие са достигнали биолозите от Monash University, когато са изучавали флората на остров Борнео.
Учените са се натъкнали на изненадващо отношения между двата вида бозайници и плодоядните растения.
В тази тройка са се оказали дървесни земеровки, обитаващи само на север на Остров Борнео, вид гризач Rattus baluensis и хищно растение.

До такъв извод са достигнали учените от Fordham University в Ню Йорк.
По думите им едно зрънце може да предотврати развитието на възрастна макулна дегенерация, една от най-популярните и малко известни очни заболявания, които засягат милиони на възрастните хора по целия свят. Тайната на терапевтичния ефект на гроздето се крие в неговите антиоксидантни свойства.
Експертите са наблюдавали влиянието на храна богата на антиоксиданти върху очите на мишки. На гризачите им били давани три различни менюта. На първите им давали грозде, на вторите храна с лутеин, природен пигмент,  а на третите обикновена храна.
Резултати показват, че гроздето предоставя значителна защита срещу окслителните увреждания на ретината и предотвратява слепотата. Лутеинът е също така ефективен, но гроздето се е оказало много по-добро за случая.
Гроздето е полезно за запазване на зрението. То позволява да се съхрани остротата на погледа до старини, дори ако се е консумирало само в по-млада възраст. Резултатите от изследванията са потвърдили, че възрастните хора губят зрението си  в следствие от окислителни увреждания.

Професорът по биохимия Бари Д. Брус и колегите му от Масачузетския технологичен институт са открили начин за използване на тревата и падналите листа. От тях са изградили еквивалент на слънчевите батерии. Разработката се отличава с минимално влияние върху екологията. Тя е по-евтина, поддържа се лесно и се поставя леко, но все още има ниска ефективност.
Изследователите са уверени в потенциала на своята разработка и очакват в близко бъдеще от такива панели да получат достатъчно енергия.
В основата на разработката е фотосинтеза, чрез който слънчевата светлина се превръща в химична енергия. Учените са установили реакцията, при която се извлича от растителните участъци енергия, задействана от фотосинтезна молекула наречена „фотосистема“. Особено внимание се отделя на хлорофила, който превръща фотоните в потока от електрони.
Упоменатите молекули се стабилизират и разпределят на стъклена подложка покрита с нановлакна. Когато светлината влезе в панела светлина се абсорбира и се превръща в електричество. На подобен принцип работят „класическите“ слънчеви панели.
Днес новосъздадените панели отделят незначително количество ток, който не достига, за да бъде включен малък диод, но учените са настроени оптимистично и са уверени, че проектът ще се развива..

Валериана е растение, чийто корени се използват за медицински цели. Особено въздейства на котките.
Валерианът съдържа летливи масла с приятна миризма, които стимулират централната нервна система. В резултат на това в организма на животното произтичат определени биохимични процеси и се отделят голямо количество хормони. Котката започва да се чувства еуфорично.
Когато периода на възбуждането приключи, животните спят спокойно няколко часа. Изследвания са показали, че използването на валериана при котките може да предизвика наркотичен сън, и ако дозата е по-голяма води до смърт.
Валериана често се прилага на животни за лечебни цели. Например, може да се приложи при сърдечна недостатъчност.
Интересното е, че при кучетата валериана действа успокояващо, а при котките възбуждащо. Също така, валериана, отпуска спазмите на стомашно-чревния тракт. Има предположения, че котката има болки в стомаха и затова се опитва да достигне до корените на това растение, за да я угаси.
Това растение действа възбуждащо не само на котките, а и на пуми и лъвове.