Те са красиви, издръжливи и непретенциозни. Красят градината, така че всеки градинар трябва да има поне един вид от тях.

Декоративните растения по точно многогодишните нарастват многократно и понасят всякакви условия. Най- подходящите условия за тях са слънчево място с влажна рохкава пръст, която добре пропуска вода.

Есенната им окраска не е така интензивна. Такива треви се засаждат през пролетта или в началото на лятото, когато няма цъфтене. Наторяване не се изисква. В края на годината младите растения се свързват, за да се защитят от измръзване. Възрастните растения не се нуждаят от тези предпазни мерки. През зимата те украсяват натрупаната със сняг градина.

Учени от университета в Калифорния са намерили начин да направят зърнените култури устойчиви срещу наводнения.
Изправени пред липсата на кислород, растенията не могат да понасят продължително наводнение, което води до рязко намаляване на добивите. Изследователите са идентифицирали молекуляреният механизъм, чрез който растенията понасят недостиг на кислород. Този механизъм контролира ключовите протеини на растенията, което ги прави нестабилни, когато нивото на кислорода е нормално. А когато корените или летораслите са във водата, и съдържанието на кислород намалява, тези протеини се стабилизират.
Когато в клетките на растението недостига кислород, те не могат ефективно да произвежда аденозин трифосфат, високо енергийната молекула, използвана за съхранение на енергия. И тъй като растението губи способността си да произвежда достатъчно енергия за поддържане на нормалния растеж, той се опитва по различни начини: например, изразходва енергийните запаси, поради което производството на аденозин трифосфат разрушава повече захар. Тези промени в обмяната на веществата са характерни за низкокислороден стрес на растителните и животинските клетки. Този процес е подобен на възпроизвеждането на млечна киселина по време на тренировки.
В настоящия експерименти са използвани Arabidopsis, малки цъфтящи растения, широко използван в биологичните лаборатории. Чрез манипулиране на геном SUB1A учените са направили, така че растенията да остават живи и при наводнения. Изследователите се надявам, че в рамките на следващите десет години, биолози ще се научат да се справят с отворения механизъм и ще създадат нови сортове култури, които ще бъдат устойчиви на наводнения.
От резултатът ще се възползват земеделските производители, което ще се отрази на пазара и потребителите.

Хубаво би било да отглеждат храната си и да събират реколтата на самия кораб, отколкото трюма да се зарежда с готови продукти.

Снабдяването на астронавтите с достатъчно количество храна по време на полета до Марс и обратно,  е един от основните проблеми.

Едно от решенията на този проблем е създаването на своеобразна градина на кораба. За това в екипажа трябва да има специалисти по селско стопанство и разбира се и готвач. Нали от отгледаните продукти трябва да се приготви храна. За мисията до Марс ще са необходими повече от три тона храна на човек, а това е сериозно тегло за пренасяне в космоса.

Създадените биоенергетивни системи, не само ще въстановяват запасите от храна, но ще отделят кислород за астронавтите, като поглъщат въглеродния двуокис, а даже ще очистват и водата.

Първата пилотирана мисия до Марс, NASA планира да пусне през 2030г.

Принципа на този вид тоалетни е същия, както при узряване на компостта. Аеробните бактерии разграждат изпражнененията с помощта на въздуха и топлината в даден интервал от време. За целта е необходимо само да се разбърква сместа и да се добавят стърготини, за да се подържа работата на тези бактерии.
Резултата е хранителна смес за почвата, известна като хумус. Един човек може да произведе по 36 кг от това питателно вещество само за една година.
Тази трансформация става в два вида био-тоалетни – автономни и централни. Първите са по малки и са приложими в къщи или временни постройки. Не е нужно да се използват целогодишно, особено ако се използват от повече хора.
Централната система на това устройство е включена към друг събран компост, който може да бъде в мазето или от другата стрна на сградата.
Централизираната компостна тоалетна заема малко повече място и е приспособена за целогодишно използване. Тя не е по-скъпа от другата система.
И двете имат една цел, да унищожат болествотворните микроорганизми и да преработят екскремените без използване на вода. Вместо да се източват, отпадъците се спускат по тръба към компостта, скрит от погледа в панела.

През 1834г. Cyrus Hall McCormick патентовал машина за жънене или така наречения комбайн.
Демонстрацията на изобретението, която се състояла във Верджиния, започнала със малък скандал. Собственикът наредил незабавно да спрат страшната машина, която според него със ужасния си грохот, можела да доведе до изсипване на зърната от класовете.
Тогава комбайна пренесли в друга ферма, където за половин ден била обработена площ от 6 дка и заменила работата на 6 човека.
Въпреки невероятните резултати трябвало да минат още 7 години преди McCormick да може да продаде две от своите машини.