Съвременни руски писатели са създали алтернативен учебник по литература, Всеки писател, участващ в създаването на учебника е избрал от училищната програма своя любим автор и е написал статия за него.
В учебника са включени 42 статии. Забележително е, че за Цветаева, Некрасов и Маяковски са били написани по две статии.
В издателството са отбелязали, че всички материали, освен статията на Максим Кантор за Маяковси, са написани специално за целта.
Учебника е написан с цел да допълни съществуващите учебници по литература. Одобрение на учебника от Министерството на образованието и културата за сега няма.
Питам се: „Ако нашите писатели се организират да създадат учебник по литература, доколко той ще въздейства на учащите се, за да прочетат поне едно литературно произведение от задължителните“?

Експерти от водещи университети са изучавали 80 от най-известните детективски романи на Агата Кристи и са открили, че писателката използва думи, които предизвикват химически реакции в мозъка на читателите.
Било е направено специално изследване, при което в компютър са били качени няколко романа от писателката, с цел да се анализират думите, фразите и изреченията, които е използвала.
Изследователите са достигнали до заключението, че употребяваните думи от Агата Кристи извикват приятни емоции, които карат читателя да купува нейните книги, което предизвиква зависимост.
Кристи е използвала литературни техники, към който прибягват професионалните хипнотизатори и психолози. Общите фрази, които въвежда авторката предизвикват отделянето на серотин и ендорфин, като своеобразни химически посланици, каращи мозъкът да предизвиква чувство на удоволствие.
Разбира се всичко това е работило в нейна полза. В Световните рекорди на Гинес Агата Кристи е призната за автор на най-много продали се книги на английски език, повече от 2 милиона екземпляра.
Изследванията показали, че най-любимите думи и фрази, които е използвала писателката, за да предизвика положителни емоции у читателя са: тя, да, момиче, вид, усмихва се и внезапно, на английски “she, yes, girl, kind, smiled” и “suddenly”.
Дали това е така, сами можете да проверите като четете произведенията й.

Като дете всеки от нас е имал книжка със приказки, в които някои от страниците условно можем да приемем, че са били триизмерни. Те са имали елементи, които са се разкривали при преобръщане на страниците, но те са били непретенциозни и много опростени.
Френският илюстратор Бенжамин Лакомб превърнал създаването на такива триизмерни книги в истинско изкуство.
Децата четат книги не само заради текста им, но и заради картинките. Ето защо илюстраторите, които създават книги за деца, трябва да бъдат не само талантливи, но и най-добри в тази област. Пример за това е френският художник Бенжамин Лакомб. По искане на един от издателите, той илюстрирал осем детски и не толкова детски книжки. Те били: „Алиса в страната на чудесата“, „Пинокио“, „Спящата красавица“, „Синята брада“, „Питър Пан“, „Червената шапчица“, „Палечка“ и „Мадам Бътерфлай“. Той не само ги илюстрирал, но създал истински топографски чудеса. Книгите илюстрирани от художника били триизмерни.
В тях Пинокио действително има дълъг нос, Алиса се бори с истинска колода от карти, а  огромните сините криле на Мадам Бътерфлай далеч надвишават размерите на страницата.
Четейки тези книжки  ние се потапяме в един необикновен и чуден свят

Руския щурман Валентин Акуратов в една от своите книги разказва за приключенията си в Африка. Ето една от интересните му истории, в която разказва как пилотите победили крокодилите.
Веднъж, когато летял с екипажа си над Африка Акуратов видял живописна река. Успял да уговори пилота да слязат долу и да я разгледат. Речено – сторено. Тяхната „Каталина“ се приводнила, а екипажа имал възможност да разгледа джунглата по отблизо.
Дошло време за излитане, но пилотите с ужас установили, че в самолета им са се настанили неканени гости – крокодили и хипопотами. При такова „нападение“ трудно биха излетели. Опитали да изплашат животните, стреляли в тях, но резултат нямало. Въпреки всичко екипажа намерил решение на проблема.
Пилотите излели на повърхността малко авиационен бензин, който бързо се разпрострял на  значително разстояние. Когато сместа от бензин и вода стигнала до ноздрите на крокодилите и хипопотамите, те в паника се разбягали. Сега вече спокойно могли да излетят.

Скоро бях болна. Болестта толкова силно ме бе смачкала, че не бях в състояние да върша нищо, а тялото ми се гърчеше от непрестанната болка, Лечението вършеше своето и имаше резултати, но за това беше нужно време.
Като безкрайна река течаха минути, часове, дни, седмици, но монотонността на ежедневието бавно ме убиваше. Болката бе непоносима и единственото, което можеше да ме отвлече от физическото ми страдание беше четенето на книги,
Мислех си, коя е причината толкова много да обичам книгите? Нали те ни извеждат от реалността и ни потапят в някакъв измислен свят. Но именно тук ни е хубаво, защото по-добре разбираме хората, техните проблеми и желанието да общуваме с тях се засилва.
Книгите са станали наши приятели, защото излъчват мир, любов и доброта, Тук никой не те обижда, не те наранява. Днес, като никой друг път книгите са станали необходимост за нас. На кого те са нужни? На децата ни, на всеки, който търси истината и отговора на вечните въпроси.
Книгата те кара да размишляваш, съпоставяш, съизмерваш. От средата на многомилионния боклук изпълващ развлекателни и интелектуални издания, трябва да отделиш късчета, които да станат твоя духовна храна. Книгата като перлена огърлица украсява живота ти, тя е твоя мъдър съветник, добър събеседник и утешител на измъчената ти душа.
Книгите пронизани от любов към хората и техния Творец, за много ще станат опора в трудния път на живота. Те са пристанище на мир и доброта за всеки от нас.