След като научил за награждаването на романа „Старецът и морето“ с Нобелова награда Хемингуй се засмял и казал:
– След романа „От другата страна на реката, в сянката на дърветата“, който единодушно бил отхвърлен от критиката, аз реших до края на живота си да не напиша нито един ред.
След няколко години  той се оказал без никакви пари в джоба и решил бързо да напише нещо, за да си разчисти сметките с кредиторите.
Така се появил „Старецът и морето“.
От тогава се питам: Дали липсата на пари у един писател се явява най-добия източник на вдъхновение?

Много сайтове за потвърждение на това, че вие сте реален човек, а не робот, ви предлагат да решите така наречената „капча“ – например, да разпознаете деформираните букви.
Сред възможностите за прилагане на тази система се отделя reCAPTCHA, където на потребителя се предлага да въведе две думи, които са взети от отсканирани книги.
Едната дума се чете лесно и именно по нея се прави проверката, втората дума е значително по-сложна. Освен това нейната точност не се анализира, тъй като тя не е разпозната от автоматичната система на сканиране.
Тези думи се предлагат на различни хора, а след това системата взема този вариант, които се представя най-често.
По такъв начин милиони потребители на Интернет помагат на компютрите да превръщат стари книги в цифров вид.

За шотландците в един тълковен речник била изказана насмешка.
Английският литератор Самюел Джонсън много често пренебрежително се изказвал за шотландците.
В шест томното издание на тълковния си речник, той е описал овеса като „зърно, което в Англия се дава на конете, а в Шотландия го ядат хора“.
Шотландския писател Джеймс Босуел, пускайки по-късно биография на Джонсън, отбелязал следния коментар относно горната забележка: „Ето защо в Англия се отглеждат прекрасни коне, а ние сме най-красивите хора.“

Тя беше нежно късче хартия. Когато вятърът нежно я докоснеше, тя пърхаше щастлива от оказаното й внимание.

Един ден откри, че някой я бе покрил с тъмни чертички и завъртулки. Това бяха букви изписани с мастило.

Изведнъж се разстрои и започна да се оплаква:

– Кой ме е нацапал? Как е посмял да ме докосне и така да ме загрози?

Горката, тя не разбираше, че това „загрозяване“ ще я запази от унищожаване.

Хартията се пази единствено заради ценността на думите върху нея.

Първата видео игра се е появила през 1956 г. Две години по-рано Артур Кларк описва виртуална реалност.
Сред хилядите форми на развлечение, съществуващи в „Градът и звездите“ на Кларк, сагите са били особено популярни. Влизането в сагата не правело Елвин пасивен наблюдател. Той бил активен участник, но имал свободен избор.
Събитията и сцените служещи за изходни материали за създаване на приключения, можели да бъдат подготвени по-рано от художници. Те били достатъчно гъвкави и в тях се допускали всякакви изменения.
В тези призрачни светове може да се отправиш и със своите приятели.
И докато продължава сънят, той не трябва да се различава от реалността.