Сред множеството методи за лечение един от най-ефективните и същевременно озадачаващ е анималотерапията. Това  лечение е с помощта на животни.
Замисляли ли сте се до сега, как домашните животни влияят на нашето здраве? Нима не сте чували за коткотерапия, кучетерапия, риби-дерматолози и пухкави, живи грейки?
Домашните любимци помагат на своите собственици да поддържат нормално кръвно налягане и холестирол в организма си.
В анималотерапията днес има два метода. Единият е свързан с физически контакт с животните:съвместни разходки, игри и „разговори“.
Вече има открити центрове по ипотерапия и делфинотерапия, където с успех се лекуват такива тежки заболявания като детска церебрална парализа, епилепсия и нарушение на говора.
Другият метод е свързан с получаването на положителни емоции при отглеждане на животни, гледане на снимки и изображения на такива.
Ето защо анималотерапията е станала толкова популярна. Тя може да се използва и за хора, които по някаква причина на са в състояние да отглеждат домашни любимци.

Работникът Филип Гонзалес в един злополучен ден по време на работа получил травма, станал инвалид и изпаднал в депресия. Негов познат го посъветвал да си вземе куче за другар.
В приюта Джина първа приближила и през решетката лизнала ръката на Филип. Гонзалес не харесал страното рошаво куче, но приятелят му го помолил да я изведе от клетката и да се разходи малко с нея. След кратката разходка Филип безропотно попълнил всички необходими документи, за да я отведе у дома.
Така започнал веселият им живот. Джина още от първият ден в новия дом започнала да намира бездомни, безпомощни и болни котки.
Кучето откривало ранени котки, които не можели да се движат и ги влачело при стопанина си. Такива намирало и изваждало дори и от водосточните тръби. Веднъж с изранени лапи до кръв, извадило от кутия с натрошено стъкло изтощено котенце.
Така Филип трябвало да храни и да приютява при добри хора котките, които Джина спасявала. За 7 години кучето помогнало на повече от триста котки.

Удивителният животински свят е богат на сюрпризи. Един от най-редките видове носи името окапи. Какво е то, кон, антилопа, зебра? Не. Окапи е горски жираф.
Животното има много необичаен вид: кадифена козина с цвят на тъмен шоколад, преливащ в червено. Краката са украсени в напречно черно-бели линии, а на главата си има два малки рога. Езикът им е толкова голям, че с него могат да си мият очите.
Почти двестакилограмовият звяр има два метра в дължина и височина, при холката, 160 сантиметра. Самките са малко по-високи от кавалерите си.
Пътешественикът Хенри Стенли през 1900г. достигнал басейна на Конго. Противно на очакванията му, местните жители не са показали изненада, когато видели конете на учения. Те казали, че такива зверове живеят в техните гори и ги наричат окапи. Но тогава ученият не е получил доказателаства за съществуването на тези животни в местните гори.
Няколко години по-късно Лондонското кралско зоологическо общество получило част от животинска кожа, която била класифицирана като кожа от специален вид кон.
Когато им попаднала цяла кожа и два черепа от „горския кон“ учените разбрали, че животното принадлежи към група от изчезнал вид животно.
Къде живее това чудно животно? Само в Африка, в Конго. Редкия вид бозайник не може да се приспособи към други условия на живот. Само няколко зоопарка в света мога да се гордеят са наличие на такъв екземпляр в тяхната колекция.
Точният брой на окапите в природата не е известен. Масовото изсичане на горите води до снижаване на популацията.
Този рядък вид е записан в Червената книга.

Какво си мислите когато наблюдавате тази фотография?
Тя е направена в Кения през 2010г.
Много мисли идват на ум. Жалкото е, че гледайки тази фотография те са доста неприлични.
Но помислете само за миг, как птици и животни живеят в симбиоза.
Тази птичка се храни със паразитите, който живеят в организма на зебрата. Така тя получава храна, а зебрата решава въпроса с хигиената си.
Идеално взаимодействие, нали?

Животинският свят в Нова Зеландия удивлява с разнообразието от безкрилите си насекоми. Особено интересно е гигантското насекомо Deinacrida heteracantha. То се смята за най-тежкото насекомо в света.
Рекордът принадлежи на самка, чиято дължина  достига 10 сантиметра, а теглото й 71 грама, но това се отнася за бременна самка.
Обикновено този вид насекоми тежат около 20-39 грама.
На какво се дължат големите размери на тези насекоми? Те са „живи изкопаеми“. Навярно имат много древен произход, Те са били в района на Нова Зеландия още преди да стане изолиран архипелаг.
Практически всички са безкрили. Външно те приличат на голям кафяв скакалец, но задните им крака са уголемени и покрити с огромни шипове. Когато се защитава, насекомото ги изнасят отпред и се опитва да нарани противника си.
Това насекомо добре се адаптира към всяка среда, независимо дали това е гора, поле, пещера, земя или горски парк. Те водят нощен живот. Повечето от тях са хищници, но някои от тях се хранят с лишеи, листа, цветя и плодове.
Тези насекоми допринасят значително за развитието на флората на Нова Зеландия, като участват активно в разпространението на семена от местни растения, които отделят след ядене на плодовете им.
Половата им зрялост настъпва на шест месеца. Женската снася веднъж около 200-300 яйца, а след това умира.
Днес значително е намалял броя на тези насекоми. Основната причина са бозайниците и гризачите доведени тук на острова от човека.