Рибата джак демпси е кръстена на известния американски боксьор. Малката южноамериканска сладководна риба е била наречена така, защото обожава да се блъска в другите риби и да им краде яйцата.
Друга невероятна риба е индийския костур. Тя се катери по дърветата. Не се шегувам.
Използва перките си, за да се прикрепва към ствола. Щом се настани на някой клон, позволява на мравките да полазят върху тялото й. После скача обратно в реката.
Мравките се посипват във водата…, за да бъдат погълнати на спокойствие.

През 1983 г. учените открили супермикроб, спотайващ се в пещера в щата Аризона.

Той представлявал огромна капка желе, съставено от милиони амеби, които се плъзгат заедно като едно същество.

Любимата му храна са изпражненията на прилепите, но понякога напада и туфи от плесен.

За тази цел изпраща амеби изтребители

В Севастопол неочаквано свърши плувния сезон. И това не е заради студеното време, а поради хилядите медузу, които са дошли близо до брега. Те плуват толкова близо, че вълните ги изхвърлят на брега.
За човекът черноморските медузи не са опасни, но те могат да причинят леки изгаряния на кожата и да предизвикат алергични реакции в тялото. Гражданите чакат буря, която ще доведе до връщането на медуза в морето.
Учените не изключват възможността миграцията на животните да е свързана с човешки фактор. Във водата може да са попаднали токсини заради, които медузите са напуснали обичайните си местообиталища.

Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Нишката на паяжината е 5 пъти по-здрава от метален кабел със същата плътност. Стоманата е известна като един от най-здравите материали. Паяковата нишка е 5 пъти по-здрава от стоманата и не е плод на човешките ръце, тя се отделя от едно насекомо. Произвежда я всеки паяк, който можем да видим почти на всякъде.
Друга забележителна особеност на тази нишка е, че е изключително лека. Ние можем да демонстрираме това с един пример. Тази достатъчно дълга, че да може да обвие света нишка, тежи само 320 грама. Освен това паяковата нишка може да се разтегне дотолкова, че да достигне четири пъти собствената си дължина. Много е трудно намирането на материал, който е едновременно здрав и еластичен. Например стоманените кабели са един от най-здравите материали, но тъй като не са еластични като каучука, те бавно се деформират. Каучуковите кабели от своя страна пък, въпреки че не се деформират, не са достатъчно здрави, за да повдигнат тежки товари.
Паяците изготвят различни нишки в тялото в зависимост от целите. Нишките освен, че притежават различни качества от гледна точка на здравина и еластичност, имат различна дебелина и ниво на лепливост.
Например, въпреки че нишката за придържане, която играе толкова голяма роля в живота на паяка, не е лепкава, тя е здрава и еластична. Може да издържи  два или три паяка. Благодарение на тази нишка паякът пренасяйки жертвата, която е уловил, може да се придвижва надолу и нагоре.