Еколози пуснали в изкуственото езерце в Олимпийския парк в Сочи риба, която яде ларвите на комарите.
До 2014 г. каскада от изкуствени водоеми в Имеретинската долина ще се превърне в място за почивка и орнитоложки парк. Рибата, която са пуснали в един от изкуствените водоеми на Олимпийския парк, за пет минути е изяла около 300 личинки на комари.
Този вид риба изключва възможността за поява на кръвосмучещите насекоми. Ефективността на този метод се доказва от историята. В минали век гастрономическите пристрастия на тази риба са спасили град от маларийните комари.
В Сочи има развъдник за риби унищожаващи личинките на комари. Те се отглеждат на доброволни начала и се раздават безплатно.

В Япония има забележително, по време на цъфтежа си, черешово дърво. Не можеш да минеш покрай него, без да спреш, особено, когато е разцъфтяло, а то цъфти дълго. Един японски император подарил на американския президент за парка в Белия дом две такива дървета.
Насажденията не били огледани внимателно и тази небрежност струвала на Америка милиони долара. В расъда се оказали няколко яйца на бръмбари. В Япония те не са вредни, но в Америка при по-добри климатични условия се размножавали със голяма скорост. Където се появявали, изяждали всичката зеленина.
Веднъж във Филаделфия цял облак от тези бръмбари летял около зданието, в което заседавала комисията по борба с вредните насекоми. Те били толкова много, че затъмнили и слънцето. Не един народ е изпитал ужасни бедствия от небрежността на управниците си.
Небрежният човек е този, който невнимателно се отнася към работата си и безотговорно я изпълнява. Небрежността и безотговорността има различни проявления, но ние не трябва да им ставаме приятели.
Хора не бъдете небрежни, това се оказва пагубно в повечето случаи .

Биолози са открили в Нова Зеландия странно влечуго Tuatara, което в челюстта си има три реда зъби и ги използва не, както другите влечуги. Много влечуги, подобно на змиите, поглъщат храната изцяло. Други змии имат малки зъби, които буквално смачкват цялата жертва, след което я поглъщат.
Само Tuatara може чрез зъбите си да нареже храната си така, както би го направил кухненски нож.
Според учените, този метод на предварителна подготовка на храната преди да отиде в хранителния тракт е нетипичен за влечугите. Доскоро се е смятало, че това е присъщо само на бозайниците.
Учените твърдят, че традиционно при влечугите е високата активност в хранителния тракт, метаболизма така се увеличава, че самото дъвчене на храната тук отсъства. Затова влечугите и змиите нямат зъби. Въпреки това, структурата на челюстите у Tuatara поставя под въпрос тази теория.
Процеса на дъвчене при Tuatara е много по сложен, от този при човека. За това даденият вид змия може да употребява за храна най-различни представители на фауната: малки бръмбари, дребни гущери, насекоми, паяци и други.
По структура Tuatara много прилича на игуаната, но тя обитава само Нова Зеландия, дори в съседна Австралия по-рано този вид не се е срещал. От биологична гледна точка, даденият вид се отнася към групата на Sphenodontia, в която има две немногочислени подгрупи.
Специалистите твърдят, че челюстта на Tuatara  има два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. Тази конфигурация помага на животното идеално да разреже храната си, като я държи между зъбите си.
Освен това, както и при хората, Tuatara  има зъби с различно предназначение. Едни режат храната, други я накълцват, а трети й позволяват да я задържи в устата си.
За сега учените не могат да обяснят, защо този вид има толкова различна челюст и как се е изградило всичко това.

Колкото и да не е за вярване, някой животни изминават големи разстояния, а после намират обратния път към дома си, въпреки хилядите километри. Не става въпрос само за кучета.
До 1952 г. директорът на едно училище Стейси Ууд живеел в щата Калифорния, След пенсионирането си се оттеглил във ферма в щата Оклахома, намираща се на 3000 километра от първоначалния му дом. Заминало цялото му семейство с изключение на котката Шугър, която била дадена на съседите.
Година по-късно домашната любимка се появила пред вратата на новата къща на семейството Ууд. Била изпосталяла и опърпана, както след дълго и отчаяно пътешествие.
Новопристигналото леко накуцващо животно се оказало Шугър, която била изчезнала от новите си стопани, няколко седмици след като старите напуснали Калифорния. В продължение на цяла година смелата котка прекосила Съединените щати, за да намери своето семейство.
И до ден днешен никой не може да разбере как точно се е случило всичко това.

През 60-те години на 20 век доктор Дороти Мегалон от щата Кентъки поръчал за своя кон специално конструирана кола. После се опитал да го научи да я кара. Как мислите дали е успял?
О, и още как. В колата имало лостове, които контролирали движението му и специален педал за газта, върху който конят можел да стъпи. Волана животното управлявало с муцуната си.
Е, все пак имайте в предвид, че на коня не му било разрешено да шофира по редовните пътни артерии.