В банката на Швейцария е предложено да се съхранява неизвестната картина на Леонардо да Винчи, на която е изобразена покровителката на художниците от епохата на Възраждането Изабела д`Есте, съпруга на марграфа Мантуа.
Платното принадлежи на италианско семейство с богата история на колекциониране. Те са събирали произведения на изкуството в продължение на 400 години.
Специалистите са направили радиовъглероден анализ на картината, която има размери 61 на 46,5 сантиметра и са установили, че е създадена през Възраждането. Освен това съобщението се опира на думите на Карло Педрети, италиански специалист по наследството на Леонардо да Винчи, който е заявил, че е видял портрета в ръката на майстора.
Основно доказателство за авторството на Леонардо в момента е значителна прилика с скицата, направена от художник за портрет на Изабела д`Еcте през 1499 година, която се съхранява в Лувъра.
Архив на категория: живопис
Намерена е неизвестна картина на Тициан
Платното е индетифицирано от преподавателят във университета на Виена Артур Розенауер.
Картината изобразява възкръсналия Христос, стоящ отгоре над затворената гробница. В лявата си ръка държи знаме с изображението на кръст, а с дясната благославя. Розенауер е изненадан от това, че картината толкова добре се е запазила. Той е обърнал внимание на изобразеното небе на картината.
Розенауер датира картината около 1511 година. Той предполага, че картината може да бъде изписана по поръчка на Братството на Светото Причастие.
В момента картината е в частна колекция в Европа. Името на сегашния собственик не е разкрит. През XIX век, според учения, платното е принадлежало към семейството фон Бюлов. Бернхард Генрих фон Бюлов, райхканцлер на Германската империя за периода 1900-1909, съхранява картината у себе си до смъртта си. Следващите собственици на картината преди Преди Втората световна война са го транспортирали до Южна Америка, а доскоро тя е била съхранявана в уругвайската столица Монтевидео.
Фламански пословици
В картината „Фламански пословици“ се съдържат 112 холандски идиома. Тя е нарисувана с маслени бои върху дъбова основа от Питер Брьогел Стари.
В нея са разшифровани 112 идиома, които се използват и до днес: „плуване срещу течението“, „големите риби ядат малките риби“, „удря главата си о стената“ и „въоръжен до зъби.“
Други поговорки показват човешката глупост. Някои изрази са изобразени с повече от една фигура и могат да се тълкуват двояко. Например, човек стрижещ овца, а до него друг, който коли свиня. Тази сцена символизира израза: „Някой стриже овца, а друг коли свиня“, което означава, че един човек има предимство пред друг. Тази сцена може да означава и „Стрижи, но не сваляй кожата“, т.е. не отивай твърде далече при използване на възможностите си.
Мухи творящи шедьоври
Американският художник Джон Кнут със своите 2оо хиляди двукрили асистенти създава прекрасни авангардни платна.
За да накара мухите да работят в областта на изкуството Джон в захарен сироп, с който ги храни, добавя растителни пигменти.
След обилния обяд на двукрилите насекоми се предоставя платно.
На него остава част от трапезата с оцветителите. В резултат на това се оформя чудновата картина.
Погледнете, не е истински шедьовър!?
Портретите в живописта и живота на Леонардо да Винчи
Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.