Много често се срещат семейства, които не могат да се нарекат щастливи. Мъжът и жената не се доверяват един на друг. Това оказва влияние върху интимния им живот. Съпрузите се страхуват да разкажат един на друг за своите сексуални желания и фантазии. В резултат на това идва изневярата.
Отсъства честността в отношенията. Мъжът и жената крият един от друг  парите, подаръците и взаимоотношенията с други хора. Те живеят в страх да не се разкрият предишните им тайни. А тези тайни изведнъж стават явни.
Вместо да се подържат един друг, съпрузите се нагрубяват. В общението им често преобладават унижението и отмъщението. Вероятно сте чували в такива ситуации реплики от вида: „Ти си глупачка! Сядай и мълчи, все едно нищо не разбираш.“ или „Ти си парцал, какво изобщо можеш?“
Мъжът и жената не се вслушват в думите си. Те остават глухи към потребностите на другия. Не забелязват, по-точно игнорират желанията, мечтите, даже болката на най-близкия си човек.
Съпрузите вече не са интересни един за друг. За тях не е важно, как живее, какво прави човекът, с който делят едно легло. Те не знаят какви са преживяванията, болките и разочарованията на другия. Резултата е пълно отчуждение. Чувствата изстиват и семейството умира.
Те никога нямат време един за друг. Не могат да опознаят човека до себе си, за да го подкрепят в труден момент. Те  не създават отношения, които ще се харесат и на двамата. Така попадат в затвора на взаимоотношенията, които сами са си създали.
В отговор получават болка, унижение и разочарование от живота.
Каква печална истина! Такива неудачни семейства има много. И причината за целия им неуспех е, че не желаят да променят нищо в живота си. Разрушените отношения ще се превърнат в руини на униженията, лъжите и разочарованията им. Това може да направи всеки. Но всеки може и да създаде честни и щастливи взаимоотношения, в които да преобладава любовта и радостта.
Хапчето за тези наранени чувства е много просто. Простете си, доверете се един на друг и се обичайте!

В нашия дом точно в 6 часа започва часът на пираните. По това време от деня всеки иска частица от мама. Най-малката дъщеря е гладна, синът иска мама да му почете книжка, баткото търси помощ за уроците, а съпругът ви се нуждае от любяща съпруга. Идва ти да зарежеш всичко и да избягаш някъде на далече.
Е, предполагам сте се досетили кога е часът на пираните. Да, това е времето, когато хората от вашият окръжаващ ви свят искат много, а предлагат малко.
У всеки началник има ден, когато изискванията превишават резултатите. За учителите „денят на пираните“ започва с пристигането на първия ученик и завършва с отиването на последния.
Трудно е в такова време. Търпението ти се изчерпва и усещаш предела на силите си. Тогава какво да правим? Обичайте трудното си ежедневие, обичайте хората, които не ви дават мира, обичайте, ……обичайте, ……..обичайте.

Смяна на мястото и отново в нова квартира. Разхвърлян багаж, разместване на мебели. Пълен хаос. До вечерта няколко чифта ръце и забързани крака, сложиха в ред всичко.
Уморената утрин бавно нахлу в новия дом и живота тръгна в отъпкания си коловоз. Събудила се, жената погледна през прозореца. Съседката със запретнати ръкави простираше мокрото бельо.
– Погледни колко е сиво прането й, все едно не го е прала – обърна се тя към мъжа си.
Той четеше вестник и не обърна внимание на думите й.
– Вероятно няма хубав прах за пране или не умее добре да пере. Трябва да й покажа някой ден…
И така всеки път, щом видеше комшийката да простира, не пестеше „хубави“ думи за прането й.
Една сутрин тя погледна през стъклото и възкликна:
– О, днес прането е чисто. Навярно се е научила по-добре да пере.
Тогава мъжът й се обади:
– Не, просто станах тази сутрин  по-рано и измих прозореца.

Тя бе голямата негова страст. Вперил поглед в нея, очите му жадно поглъщаха съдържанието й. Леко изтеглената й шия и добре закръглено тяло го опияняваше, предвкусвайки предстоящото удоволствие.
Отвори капачката й и с наслада, бавно и спокойно, отпи леко пенливата течност. Любимата, неразделна негова спътница изпълваща същността му с алкохолна омая. Отхвърляйки всяко предупреждение особено, когато сядаше зад волана, й позволяваше да го следва навсякъде.
Щастливия случай не винаги бе с него. Спряха го полицаи. Достатъчно бе на служителите на реда да го погледнат, за да разберат, че „не е сам“. Въпреки това, проверката протече по стандартния начин. Когато установиха голямо  количество алкохол в кръвта, нямаше как да спори. Трябваше да ги последва в участъка.
Когато се готвеха да го отведат, наблизо се блъснаха две коли. Полицаите хукнаха към мястото на аварията. Усетил своя шанс, нашият приятел се метна бързо на колата и по най- бързия начин се отдалечи от мястото.
Пристигайки в дома си, бързо паркира колата в гаража и го заключи добре. На жена си нареди:
– Ако дойдат полицаи, кажи им, че съм болен и от къщи не съм излизал. Колата не съм ползвал  и цял ден съм бил тук.
След това вземайки една бутилка уиски се насочи към леглото. Полицаите не закъсняха и потропаха на вратата. Жената им отвори вратата и им каза това, което бе поръчал мъжа й.
Развеселени полицаите попитаха:
– Предполагам няма да имате нищо против, ако погледнем колата в гаража?
Когато жената отвори вратата на гаража, тя едва не припадна. Там стоеше полицейска кола, с включени светлини и работеща радиостанция…..

Семейство Shmukler е произвеждало гвоздеи през целия си живот. Това се предавало от поколение на поколение. Всеки наследник бил толкова заангажиран с производството, че нямал нито ден почивка.
Веднъж бащата казал на сина си:
– Синко, 30 години вече работя в това предприятие и нито един ден не съм си почивал. Оставям те да управляваш фирмата един месец, докато ние с майка ти отидем на почивка.
– Татко, но аз не съм специалист в това производство, а само маркетолог. Аз съм рекламодател.
– Сине, ние имаме складове пълни с пирони. Поръководи, продай тези пирони, а аз ще се върна след месец и всичко ще бъде наред.
Останал синът. Бащата заминал. След две седмици бизнесменът получил телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните свършиха“.
Бащата се върнал веднага и още от вратата започнал да разпитва:
– Как така свършиха?
– Татко, аз пуснах реклама……
– Я, покажи!
Синът смутено подал макета на билборда. На него бил изобразен Исус Христос на кръста, а отдолу имало надпис: „Гвоздеите на Shmukler го държат вече 2000 години“.
Бащата разярен закрещял:
– Ти, може да си идеален маркетолог, но си голям идиот. Как можеш да сложиш Исус Христос на реклама? Бързо я сваляй!
Бащата дал съответните заповеди, увеличил производството и отишъл отново да почива. След една седмици отново получава телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните пак свършиха“.
Бащата светкавично се върнал в къщи. Намръщено погледнал сина си и едва сдържайки гнева си казвал:
– Какво, пак ли реклама…?
– Успокой се, никакъв Христос няма на нея. Направих така, както ти искаше.
Бащата погледнал недоверчиво рекламата.На нея бил изобразен празен кръст, Без Христос, а отдолу се мъдрел надпис: „Ако имахте пироните на Shmukler…..“