Знаете, че от Айнщайн насам времето вече не се възприема така опростено, както в предишните спокойни епохи. Може да се каже, че Айнщайн не ни обясни какво е то, но ни разкри, че ние съвсем не сме наясно що е време. Появиха се много теории. Няколко хипотези постулират такива странни свойства на времето, като дисперсност, нееднаква скорост, обратно или перпендикулярно течение и плурализация.
Всеки от нас е имал периоди, в които му се е струвало, че времето просто е прелетяло, и други, в които то едва се мъкне. У някои хора това чувство достига такива размери, че те стават пациенти на психоклиниките.
Психолозите имат опит да обяснят тези тъй различни усещания за времето, но тези опити никак не са убедителни. Оставаме с впечатление, че индивидуалното време на хората може много да се различава. При това разликите са, както между индивидите, така и по отношение на един човек в различни периоди.
За някои 2–3 часа отминават като десетина минути. Тези хора не са ненормални те са здрави като всички нас. Тяхното време наистина изтича! Къде?… Не зная. Ще ви напомня само, че има хора, които успяват да свършат в някои години от живота си куп неща, докато други със същите или дори по-добри дадености като че ли не успяват почти в нищо. Аз намирам една обща причина за всичко това. Някой са овладели изкуството да крадат и присвояват индивидуалното време на други!
Всеки от нас е имал периоди, когато времето просто лети, както и обратното. Но нали това има своето убедително обяснение? Времето минава бързо, когато е запълнено с интересни занимания и едва-едва се влачи, когато правим нещо скучно, неприятно и мъчително.
Сега годините летят много по-бързо, отколкото на времето. Сигурна съм, че ме крадат, но защо сега това става по-интензивно от преди?
Минутите пълзят, дните си вървят, месеците тичат, годините летят.
Дълго обмислях ситуацията и дойдох до заключението, че ако тези крадци на времето действаха безразборно, отдавна щяха да предизвикат пълен хаос и сгромолясване на нашия свят. Но светът продължава да се движи, защото действат със сметка. Доят си ни като кравички, планомерно и без да пилеят утрешната жътва заради една днешна суперреколта!
Откъде-накъде някой ще краде от индивидуалното време на други, след като не може да го използва? Защото, ако го взема за себе си, ще стане столетник.
Да си призная, познавам мнозина, които ми пропиляват времето, но още не съм намерила начин да се изолитам от тях. Какво да се прави, човещина, не мога да гоня хората само защото не съм си свършила работата! Стигат ми всички тия бивши съученици, непознати съмишленици и амбициозни колежки, та да се занимавам сега с някакви си „тайм-пирати“.
