Когато съм гладна, изпрати ми човек, който мога да нахраня, а когато поискам да пия, покажи ми този, който мога да напоя.
Когато ми е студено, изпрати ми някой когото мога да стопля. Когато съм тъжна, изпрати ми някой, който мога да утеша.
А когато кръста ми стане прекалено тежък и не мога да го нося, и се нуждая от помощ, а наблизо няма никой, който да облекчи товара ми, изпрати ми някой, който заслужава любов, както и аз, на когото да послужа.
Когато ми е нужно време да седна до някого, а на сърцето ми е тежко, срещни ме с някого, на когото да се усмихна.
Когато съм плаха и несигурна, изпрати мо някой, когото да похваля.
Когато ми е нужна подкрепа, покажи ми човек, за когото да се погрижа, а когато  се нуждая от разбиране, изпратими някой, когото ще разбера.
Когато мисля само за себе си, обърна мислите ми към този, който е добър.
Кгато обеднея, прати ми нуждаещ се.
Когато очите ми престанат да виждат святите неща, помогни ми да видя Христос в очите на всеки, на който подавам храна.
Майка Тереза

Американският предприемач Блейк Майкоски, по време на почивката си в Аржентина се сблъскал с факта, че много деца от бедни семейства ходат по улицата боси.
Така в него се зародила идеята, вместо да основава поредния благотворителен фонд, да организира предприятие за обувки. То ще произвежда традиционните латиноамерикански плетени сандали.
От началото на производство на този вид обувки 2006 г. Блейк се придържал строго към едно правило. За всеки продаден чифт обувки предприятието подарявало един чифт на дете от бедно семейство по целия свят.
До 2012 г. безплатни обувки са получили повече от един милион деца в 25 страни.

На какво да оприличим праведния в този свят?
На дърво, което е на чисто място, но чиито клони се простират и стигат нечисто място. Така Всевишният, дава страдания на праведните, за да наследят идния според казаното: „И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш много „.
А на какво да оприличим порочните на този свят?
На дърво, което е нечисто цялото, но клоните му се простират и стигат чисто място. Когато клоните му увиснат цялото място е нечисто. Така и Всевишния дарява щастие на порочния, за да го подтикне към най-низшето, според казаното: „Има пътища, които се струват прави пред човека, но пътят им е път към смъртта.

Имаше един алчен владика. По неговия епитрахил бяха закачени банкноти. Той имаше навика да бърка дълбоко в църковната хазна.
Един ден при сутрешната литургия, като размахваше тамяна на всички страни, епитрахилът така се влачеше подире му през цялата църква, че нямаше човек, който не беше забелязал подгъва с  парите.
Дори най-смирено вярващите трябваше да прикриват смеха си зад сплетените в молитва ръце.
Придружителите пък изскочиха навън и така се смяха, че чак снегът се разтопи под краката им.
Кой е виновен за цялата неразбория?

За Наум от Гизмо разказват, че бил сляп с двете очи. Двете му ръце били ампутирани, двата му крака били отрязани, а тялото му било покрито с циреи. Полагали носилката му в съдове с вода, за да не лазят мравките по него. Веднъж носилката му била положена в разрушена къща и хората поискали да я преместят. Тогава той им казал:
– Първо изнесете покъщнината, а после моята носилка, понеже докато тя е вътре, тя няма да се срути.
Те изнесли покъщнината, а после и носилката и миг след това сградата рухнала. Тогава го попитали:
– Щом си толкова праведен, защо са ти се изсипали всички тези злочестини?
Той отговорил:
– Аз съм виновен за тях. Веднъж вървях към дома на тъста си и водех три магарета с товар: едното с храна, второто с питиета и третото с най-различни деликатеси. Срещнах един човек и той извика: „Моля те, дай ми нещо да ям.“ Аз му казах: “ Почакай докато сляза от магарето си.“ Когато слязох и погледнах, човека беше умрял. Падна върху него и казах: “ Дано очите ми, които нямат милост да ослепеят; дано ръцете ми, които нямаха милост към теб да бъдат отрязани; дано нозете ми, които нямат милост към теб, бъдат отрязани“. Но не намерих покой, докато не казах: „И тялото ми да се покрие с циреи““.
Тогава те казали:
– Горко ни, че те виждаме такъв!
А той им казал:
– Горко на онзи, който щях да бъда, ако не ме виждахте такъв сега.!