На пръв поглед ракът богомолец е странно същество. Освен необикновения си външен вид и опасните оръжия за лов, той притежава удивително зрение. Различава 12 различни цвята, което е много повече, отколкото при човека.
Неочакваното откритие е направено от американски учени, когато се изяснило, че на клетъчно ниво някои от светлочувтвителните рецептори на ракообразния хищник се състоят от „слънцезащитни съединения“.
Оптическата система на фасетните очи на животното му дават възможност да вижда ултравиолетовия спектър. Шест вида светлочувствителни рецептори на рака богомолец функционират не, както рецепторите на човека.
Специални ултравиолетови филтри блокират светлинните вълни, повишавайки светлочувствителността на очите на рака. Изследователите са изяснили, че тези филтри се състоят от така наречените микоспорини, подобни на аминокиселините. Тези съединения влизат в състава на екзоскелета на морските животни и ги защитават от вредните лъчи на слънцето. Това „естествено средство за тен“ поглъща ултравиолетовите лъчи и не им позволява негативно да влияят на организма. При рака богомолец аминокиселините също поглъщат лъчението, но с различна цел.
Според Михаел Бок, един от авторите на проучването от университета на Мериленд в Балтимор, не е ясно защо ракообразното има такава сложна оптична система с голям брой рецептори. Учените се шегуват, че за да си предствим действието на ултравиолетовите филтри в очите на рака богомолец, трябва да си сложим очила с червени лещи. Но и тогава картината няма да е пълна, защото има голяма разлика във възпроизвеждане на изображенията.
Раците богомолци използват своето зрение за навигация  ловене на малки рибки, миди и ракообразни. Тези хищници имат тяло дълго 34 сантиметра и остри захващащи крака. Живеят в тропическите и субтропичените морета и често са обект на риболов.

Джонатан Картър е един от водещите защитници на околната среда в щата.
Като студент през 70-те години на миналия век Картър нарочно нанасял удари с брадва по здрави дървет, за да изследва болестите, причинени от загниването им.
В друго свое изследване той инжектирал смъртоносен вирус на холандски бряст в хиляди фиданки, после пускал през тях електриески ток и наблюдавал как се разпространява заразата.
Двадесет и пет години по-късно Картър „изплаща греховете си“.
Той се превърнал в страстен поклоник на горите и неуморен защитник на дивата природа.
Неговата кампания през 1996 г. срещу изсичането на горите на север, разтърси из основи дървообработващата промишленост в Мейн.

Идеята да почисти гората от боклук се зародил в този човек през тази пролет. По време на разходка, меко казано, той бил шокиран.
– Гората изглеждаше жалко, – споделил жителят на Златоуст Валери Сичев. – Всичко беше обезобразено, изглеждаше толко грозно и мръсно. Чак за земята ми стана жал. И тогава реших да се погрижа сам за природата.
Само за два месеца мъжът успял да въведе ред в гората. За да направи това е било необходимо да изнесе около 500 торби с боклук.
– Когато хората видят чистичко им се повдига настроението, да на всеки е приятно, – споделил е жителят на Златоуст Никита Меланин.
Събирането на боклука от гората, местните приравнили на утринна гимнастика. Всекидневните разходки по наклона нагоре, както се шегуват с доброволеца, заменя фитнеса.
Благодарение на Валери станали чисти няколко детски площадки и местни стадиони.

В индийския щат Утар Прадеш активисти на благотворителна организация за спасяване на дивите животни спасили от плен слон на име Раджа. Стопанинът му много жестоко се отнасял с него. Когато слонът бил освободен се разплакал.
Стопанинът на Раджа държал слона във верига със шипове. Той биел и унижавал животното жестоко. Слонът всеки ден бил принуждаван да се покланя на минаващите. Неговата храна се състояла от подаянията на зяпачите и намереното в боклука на тротоара.
От съдбата на Раджа се заинтересували зоозащитниците. Когато активистите най-накрая успели да освободят слона от неволята му, от очите на животното потекли сълзи.
Слоновете живеят около 60-70 години. Животното се счите вече за възрастно, когато стане на 20 години. Когато става дума за домашни слонове, неговата „трудова дейност“ започва от 16 години и завършва най-много до 40.
Слоновете в робство рядко оцеляват до зряла възраст. Средната продължителност на опитомен слон и слон живеещ в цирка е около 25 години.

Веднага след като чуете името на марката мотоциклет „Харли-Дейвидсън“, ние веднага си представим един груб човек в черни кожени дрехи, който предизвиква силен рев на двигателя.
Като цяло звукът на двигателя „Харли“ е издигната в култ, а компанията дори се е опитала да го регистрира като търговска марка през 1990 година. Честно казано, в наше време, този „човек“ вероятно е да бъде банкер или занимаващ се с недвижими имоти, но не и член на организация на велосипедистите, причината е, че тайната на „Харли“ е неговият имидж. Така че това, което прави човекът дълбоко посветен фен на „Харлей“ вероятно е, че мотоциклет издава звуци като самолет по време на излитане.
Детайли на техническото описание на проекта, озаглавен KLiveWireK, все още са оскъдни, но това не е толкова важно, тъй като продажбата на новите мотори не е планирано.
Вместо това, компанията планира да покаже продукти на търговските изложения, които ще представят бъдещия път на развитие. Говори се, че новите модели мотори по звук ще се сравняват с електрическа китара, а не със съседския Nissan Leaf.
Електрически мотоциклети са действително важна разработка, тъй като всички ние се опитваме да направим транспортната система по-безопасна за околната среда. Но „Харли Дейвидсън“ най-новият модел на компанията на практика вече защитава околната среда.
Може би ще се запази класическия образ на „Харли“, следвайки стъпките на BMW и ще се запишат очарователни звуците на двигателя, които ще се пускат през високоговорителите на мотора.
Във видеото по-долу можете да видите представянето на новия модел мотоциклети.