Този каньон се намира в САЩ. Той е дълъг 227мили, а на дълбочина достига повече от миля.
Изследователите предполагат, че Гранд Каньон е създаден от река Колорадо. Корените жители на Америка са си направили временни убежища тук в пещерите по време на миграцията от Европа.
През 1869г. тук за първи път дошли европейци. Трябва да се отбележи великолепието на Големия каньон не толкова с големината му, колкото с необикновения му пейзаж.
Каньона се счита за първият национален парк в САЩ.
Според статистиката, почти 5 милиона туристи годишно посещават това чудо на природата.
Времето в тази област е много разнообразно, на върха има сняг, а в низините климата е пустинен.

Колибрите запомнят „най-вкусните“ цветя по тяхното разположение, а не по външния им вид.
Цветът играе важна роля при храненето на различни животни, от пчелите и пеперудите до кучетата. Цветното зрение помага да се разбере, дали това е годно или не за ядене. Например, дали е вкусен нектара на този цвят и т.н.
Логично е да се смята, че и птиците реагират по същия начин. Но изследователи от Университета в Сейнт Андрюс са открили, че в това отношение колибрите правят изключение. Когато избират цвете, за да се нахранят с нектара му, те не обръщат никакво внимание на цвета му.
Дълго време за колибрите се е водил спор: едни смятат, че птиците предпочитат червения цвят повече от другите, а други са смятали, че това е просто съвпадение. А в действителност важна роля играе разположението на цветчето.
Британските орнитолози успели да разрешат спора чрез провеждане на такъв експеримент. Учените направили за колибрите четири типа изкуствени цветя. Едни съдържали 30% разтвор на захар, други – 20%, а трети допълняли с нектар 10 минути, след визитата на колибрито, на четвърти – след 20 минути.
Повечето от птиците за 30 часа са направили средно по 189 посещения, за да разберат разликата между „бързо въстановяващи се“ цветя и „бавно въстановяващи се“. Едно особено умно колибри, направило 50 посещения на цветята, за да открие разликата.
Но най-важното е, че цветът не играе, никаква роля при запомняне на най-вкусните и бързо запълващи се с нектар цветове. Причината не е отсъствие на  цветово зрение. Колибрите притежават такова и то е по-добро, отколкото при човека.
При прелитането около цветовете този вид птици се ориентират по тяхното разположение. Ако зоолозите премествали цветовете на 20-50 см, птиците преставали да ги забелязват. Ако не намерят даденото цвете на обичайното място, те не го търсят, а отлитат към друго. Това, че цветето е преместено съвсем малко в страни, това съвсем не ги вълнувало.
Цветята, от които колибрите могат да съберат по-голямо количество нектар с по-добро качество, обикновенно имат един и същ цвят, но цвета в случая играе второстепенна роля, само за откриването му.

В Южна Каролина вече 1500 години расте дъб, който се нарича Дъба на Ангел. Приблизителната му височина е 20 метра. Ствола му в диаметър е 2,7 метра, а най-дългият му клон е дълъг 27 метра. Намира се в отдалечената гориста местност на остров Джон.
Дъбът е получил своето название от фамилията на последните собственици на земята, върху която расте. През 1717г. тази земя е владял Авраам Уейт и дървото е принадлежало на семейството му в продължение на четири поколения. Според брачния договор между неговата правнучка Марта Уейт Такер и Юстус Ангел, дъбът останал да съществува под покровителството на новото семейство Ангел. В наше време Дъбът на Ангел е станал център на обществения парк. От 1991г. дървото и околния парк са собственост на град Чарлстън.
Клоните на дървото са толкова масивни, че някои от тях се опират на земята.
Дъбът е преживял много урагани, наводнения и земетресения. Бил е силно повреден от урагана през 1989г., но след това се е възстановил.
През пролетта и лятото в парка се провеждат творчески мероприятия, включващи „Вечери под Дъба на Ангел“. Тогава звучи музика, представят се театрални представления и се организират различни дейности.

От Сирия има отново съобщения за тежки боеве. Има недостиг на храна и вода. Фермерите се страхуват да прекарват свои стоки през опасните зони.
Местния жител Маджид, смята, че страната е в опасност. Според него пчелите са усетили, че нещо не е наред.
– Пчелите усещат такива неща много по-рано, – пояснява Маджид. – Те престават да летят и да прелитат от цвят на цвят. Събират се в ъгъла на кошера и така умират. Изглежда така, сякаш искат да се самоубият.

Река в Бейрут, неочаквано е придобила кървавочервен отенък. Местните жители недоумяват за причината предизвикала тази аномалия.
Някои предполагат, че водата се е оцветила вследствие на изхвърлени отпадъци от производството.
За сега източника на замърсяването, както и веществата, който се съдържат във водата на реката, не са установени.