Често се среща в разгара на лятото по ливадите, в храстите, в долините край реките. Ригана е известен много отдавна. Често го изтръгват с корените, което е строго забранено. Събират се цъфтящи стъбла с дължина 20-30 см, не се късат, а се отрязват с нож. Сушат се под навеси или в тавански помещения.
Запарка от тази билка се използва за изпотяване и отхрачващо действие при простудни заболявания, а също и при катар на горна дихателна инфекция, за подобряване на апетита и храносмилането.
Ригана има успокояващ ефект върху централната нервна система. Помага много срещу безсъние.
Извлек от риган действа антимикробно, противовъзпалително и обезболяващо действие при ожулвания. С екстракт от тази билка се промиват рани и се добавя във вана за премахване на сърбящи обриви и екземи., и Диос
В народната медицина, лечебни свойства на риган са известни от времето на Аристотел и Демокрит. Тази билка е използвана при простудни заболявания, хипертония, епилепсия, заболявания на стомаха и червата, повишена сексуална възбудимост, забавена менструация, заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, както и като успокоително и сънотворно средство.

Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Нишката на паяжината е 5 пъти по-здрава от метален кабел със същата плътност. Стоманата е известна като един от най-здравите материали. Паяковата нишка е 5 пъти по-здрава от стоманата и не е плод на човешките ръце, тя се отделя от едно насекомо. Произвежда я всеки паяк, който можем да видим почти на всякъде.
Друга забележителна особеност на тази нишка е, че е изключително лека. Ние можем да демонстрираме това с един пример. Тази достатъчно дълга, че да може да обвие света нишка, тежи само 320 грама. Освен това паяковата нишка може да се разтегне дотолкова, че да достигне четири пъти собствената си дължина. Много е трудно намирането на материал, който е едновременно здрав и еластичен. Например стоманените кабели са един от най-здравите материали, но тъй като не са еластични като каучука, те бавно се деформират. Каучуковите кабели от своя страна пък, въпреки че не се деформират, не са достатъчно здрави, за да повдигнат тежки товари.
Паяците изготвят различни нишки в тялото в зависимост от целите. Нишките освен, че притежават различни качества от гледна точка на здравина и еластичност, имат различна дебелина и ниво на лепливост.
Например, въпреки че нишката за придържане, която играе толкова голяма роля в живота на паяка, не е лепкава, тя е здрава и еластична. Може да издържи  два или три паяка. Благодарение на тази нишка паякът пренасяйки жертвата, която е уловил, може да се придвижва надолу и нагоре.

Сградата е във формата на кръг с множество озеленени тераси.
Въпреки че в тази сграда се предполага пребиваване на огромен брой хора, дизайнерите са си поставили задача да запазят неприкосновеността на личния живот на всички жители в дома. Както и възможността да имат свое собствено отворено пространство за всеки апартамент.
Сградата има 165 апартамента. Гъстата растителност оформяща фасадата изпълнява не само декоративна функция, но и обезпечава оптимален микроклимат, както вътре, така и отвън. Смекчава външния вид, като не позволява сградата да изглежда като „бетонна джунгла“. Освен това зеленината защитава частния живот на жителите на дома от любопитни очи.
Във вътрешноста на дома се намира огромен двор, голям басейн и много зелени площи, които помагат за очистването и охлаждането на въздуха. Тук са разположени и други обекти, предназначени за удобство на хората: спортна зала, кафене и паркинг. Зелените растения получават влага от системи за домашно събиране, съхранение и филтрация на седименти, което помага за задържане на вода в региона.

Плодът киви бил получен в началото на 20 век от новозеландския градинар Александър Елисън от китайската  дървовидна лиана Актинидия. Той оправдал всички надежди на своя създател и днес този плод помага на хората в борбата им с много болести.
Първото название на този плод е „китайско цариградско грозде“, но когато новозеландците решили да експортират киви в САЩ,,  това название не било приемливо, заради бушуващата Студена война и високите данъци върху плода. Находчивите търговци решили да го преименуват на „киви“.
Днес киви се отглежда в Нова Зеландия, Франция, Италия, САЩ, Чили, Китай и други страни с топъл климат. Дори се експериментира отглеждането на киви в Кавказ.
Узрелите плодове от киви имат овална форма. Покрити са от кафява кожица с фин пух. Месото на плода е ярко смарагдово с множество черни семенца, които заобикалят светло-зелена сърцевина. Плодът от киви тежи 100 грама, а миризмата му е комплект от аромати на ягода, лимон и банан. Неузрелите плодове са твърди на пипане и узряват в течение на няколко дни.
Киви се използва при лечението на стомаха и червата, както и да снижава нервната възбудимост. Съдържа много калий, за това го препоръчват при лечение на тромбози, хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.
Плодът от киви нормализира работата на стомаха, отслабва симптомите на недостиг на йод, има антиоксидантно и антимикробно действие. В допълнение този плод има антитуморни свойства, подобрява усвояването на протеините, допринася за бързото възстановяване на физическите сили и повишава работоспособността.
Киви опъва, овлажнява и подмладява кожата, възтановява тонуса и еластичността ѝ, почиства порите и изглажда бръчките. За това се използва за приготвяне на кремове в козметиката.
Доказано е, че ако се яде по 3 киви на ден, след 4 седмици холестерола в кръвта ви ще намалее с 15%, а вероятността за образуване на кръвни съсиреци намалява с 18%.