Холандският дизайнер Майк Томпсън в опит да напомни на хората за необходимостта от по-рационално използване на електричеството е проектирал лампа, която работи с една капка човешка кръв.
Подчертавайки екологичната и социалната значимост на изобретението си, Томпсън показва колко необмислено и безполезен понякога хората използват енергията. Според статистиката средният американец консумира годишно около 3383 киловат – часа, което се равняват на енергията похарчена, за осветлението на четири стаи за цялата година, ако светлината изобщо не бъде изключвана.
Натискаш ключа и възпроизвеждаш светлина, какво по-просто от това? Като правило хората, според Майк, не мисля за щетите, които причинява загуба на енергия в природната среда.
За да заработи лампата на Майк е нужно да се счупи гърлото й, а вътре да се пусне таблетка и да се капне кръв. Благодарение на химическата реакция лампата започва да свети.
„Кръвната лампа“ се използва еднократно и то само в изключителни случаи. Тази мярка кара човек да се замисли за това, как разточително и безразсъдно пилее електроенергия. Според Майк, това е една метафора. Това, което позволява на тялото ни да живее, ние го използваме за извличане на светлината. Това е един намек за природата частите, на които човек унищожава.
Архив на категория: екология
Системата за отопление без гориво – термопомпи
Днес в Япония се експлоатират три милиона системи за отопление и снабдяване с топла вода, които използват термопомпи. При тези агрегати се пренася енергия от източник с низка температура към обект с много по-висока температура. Той може да се представи като хладилник, който се намира във външна среда. Разликата на термопомпите от електрически източник на топлина се състои в това, че за неговата работа е необходима енергия за компресора и нискостепения източника на топлина. При конвенционалните генератори на топлина, производството на топлинна енергия зависи единствено от калоричната стойност на горивото или мощността на електрически нагревател. Термопомпата е способна да „създаде“ в помещение от 200 до 600% низкопотенциална енергия.. Това становище не противоречи на закона за запазване на енергията, тъй като при „трансформацията“ на низката температура във висока се охлажда околната среда.
Термопомпата изработване 1 кВт/ч топлина енергия и изразходва 0.2-0.35 кВт/ч електроенергия за работа на компресора. Това преобразуване на топлина енергия в електрическа в големите електростанции има КПД до 50 %. Освен това се опростяват изискванията за вентилационни системи и се повишава безопасност при пожар.
Друго предимство на термопомпата е способността му да се превключва от режим на отопление през зимата към режим на климатик през лятото. За целта към външния колектор вместо радиатор се включват вентилаторни конвектори.
Водата, а не въздухът предизвикват топенето на Антарктида
Топлите морски течения, атакуват дъното на ледения шелф. Именно те са причината Антерктида да загуби част от леда си.
Ние можем да загубим много ледена маса, даже ако лятната температура на въздуха не бъде висока.
От къде са се взели тези топли течения?
Измененията при ветровете в Антарктида, водят до промяна на климата. Това влияе на силата и посоката на теченията. В резултат на това се е получило натрупване на топла вода под плаващите ледове.
Различен модел се наблюдава в Антарктическия полуостров, насочени към Южна Америка. Изтъняването на шелфовия лед на полуостров се обяснява с топлия вятър, които предизвиква топенето на снега на повърхността на ледника.
За да се изгради карта на промени на дебелината на почти всички плаващи ледове около Антарктида, учените били взели в предвид резултатите от 4.5 милиона измервания на ICESat от октомври 2003 г. до октомври 2008 г. Компютърно моделиране е необходимо, за да не се намесват промени в дебелината на леда, които възникват в резултат на естествено натрупване на сняг и приливните вълни.
Предишни разработки използвали радарни измервания, а в този случай, се прибягват до лазерни, които са много по-точни при промените на дебелината на леда. Това е особено вярно в крайбрежните райони. Радарни висотомери с ниска разделителна, не се справят добре със стръмни склонове, където леден шелф се среща със земята.
ICESat е първият спътник, специално предназначени за проучване на полярните райони на Земята с помощта на лазерни висотомери. Той е работил от 2003 г. до 2009 г. Неговият наследник, ICESat-2 ще бъде пусната едва през 2016 г.
Гущер с три реда зъби
Биолози са открили в Нова Зеландия странно влечуго Tuatara, което в челюстта си има три реда зъби и ги използва не, както другите влечуги. Много влечуги, подобно на змиите, поглъщат храната изцяло. Други змии имат малки зъби, които буквално смачкват цялата жертва, след което я поглъщат.
Само Tuatara може чрез зъбите си да нареже храната си така, както би го направил кухненски нож.
Според учените, този метод на предварителна подготовка на храната преди да отиде в хранителния тракт е нетипичен за влечугите. Доскоро се е смятало, че това е присъщо само на бозайниците.
Учените твърдят, че традиционно при влечугите е високата активност в хранителния тракт, метаболизма така се увеличава, че самото дъвчене на храната тук отсъства. Затова влечугите и змиите нямат зъби. Въпреки това, структурата на челюстите у Tuatara поставя под въпрос тази теория.
Процеса на дъвчене при Tuatara е много по сложен, от този при човека. За това даденият вид змия може да употребява за храна най-различни представители на фауната: малки бръмбари, дребни гущери, насекоми, паяци и други.
По структура Tuatara много прилича на игуаната, но тя обитава само Нова Зеландия, дори в съседна Австралия по-рано този вид не се е срещал. От биологична гледна точка, даденият вид се отнася към групата на Sphenodontia, в която има две немногочислени подгрупи.
Специалистите твърдят, че челюстта на Tuatara има два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. Тази конфигурация помага на животното идеално да разреже храната си, като я държи между зъбите си.
Освен това, както и при хората, Tuatara има зъби с различно предназначение. Едни режат храната, други я накълцват, а трети й позволяват да я задържи в устата си.
За сега учените не могат да обяснят, защо този вид има толкова различна челюст и как се е изградило всичко това.
Има и такива риби
Рибата джак демпси е кръстена на известния американски боксьор. Малката южноамериканска сладководна риба е била наречена така, защото обожава да се блъска в другите риби и да им краде яйцата.
Друга невероятна риба е индийския костур. Тя се катери по дърветата. Не се шегувам.
Използва перките си, за да се прикрепва към ствола. Щом се настани на някой клон, позволява на мравките да полазят върху тялото й. После скача обратно в реката.
Мравките се посипват във водата…, за да бъдат погълнати на спокойствие.