Австралия е най-сухият обитаем континент на земята. Голяма част от него е обширна пустиня. Тъй като в района живеят малко хора, точни практически температурни данни отсъстват.

В такива отдалечени места не е оправдано да се строят сложни метеорологични станции.

Независимо от това има сведения за местните палещи температури, особено по време на сухия период, когато няма облачен заслон, който да скрие горещия пясък от безпощадните слънчеви лъчи.

2003 г. се оказала особено гореща поради южните температурни колебания в Ел Ниньо. Спътник на НАСА е фиксирал в Бедлендс температура 69,3 градуса Целзий.

В националната ботаническа градина на Белгия, намираща се в град Мелзе, е цъфнал огромен цвят. Наричат го „трупно цвете“. Латинското му име е Amorphophallus titanum или Titan Arum. Тежи почти 50 кг, а на височона надвишава 2 метра. За последен път е цъфтял през 2008 г.
Името си е получило от мириса, който отделя при цъвтеж. Цъвти 72 часа на всеки 3-8 години. Можеш да му се любуваш само със запушен нос. Аромата му е отблъскващ, сравняват го с нещо средно между мирис от труп и разлагаща се риба, но той привлича бръмбарите мършояди и месарките.
Теглото на това растение може да достигне 100 кг. Titan Arum е бил открит през 1878 г. на индонезийския остров Суматра. Може да се отглежда само при топъл климат и в няколко ботанически градини в света.
За първи път са го култивирали в Английската ботаническа градина през 1889 г. Тогава имало толкова много желаещи да видят необикновеното растение, че се наложило да повикат полиция.

Американски учени открили, че инжектирането на вода в земата при добиването на нефт, предизвиква появата на земетресение.
Изводите на изследователите се основават на анализиране на сеизмичната активност в Тексас, Колорадо и Оклахома.
При производството на петрол в подземните канали  се инжектирали отпадъчни води. Сравнявайки тези данни с глобалните сеизмични данни, учените са установили, че причина за „ехото“ на големите земетресения в отдалечени части на света са локалните промени, предизвикани от отпадъчните води под земята.
По-рано земетресенията са се свързвали неднократно с човешката активност. При това в провоцираните земетресения били обвинявани не само добиващите нефт, но и работешите на геотермални станции.

Той е представител на десетоногите ракообразни. Обитава западната част на Тихи океан и тропическите острови на Индийския океан.

Това животно от семейството на сухоземните раци има твърде големи размери за своя вид. Тялото на възрастно животно достига дължина 32 сантиметра и тегло 3-4 клограма.

Дълго време погрешно се е смятало, че с огромните си щипци може да разчупи даже кокосов орех, след което да го изяде. Днес учените са доказали, че ракът може да се храни само с разчупени вече кокосови орехи. Те са основната му храна, от тях идва и името му – кокосов крадец.

Той може да се храни и с друг вид храна, като плодовете на Pandanus, органични вещества от почвата и даже себеподобни.

Преди 8  години Петер и Олга Раевски са станали екозасалници. От Киев дошли в село Рамашки, Мироновски район. Ходили боси, къпели се голи в реката, спели на улицата и не плевели тревата в градината си.

След сватбата те се установили в Киев, той бил лекар, а тя юрист. Но Олга се разочаровала от професията си. За да стане добър юрист тя трябвало да лъже, да хитрува, да е цинична и жестока. Петер също не искал да упражнява професията си. Излекувал един човек, но той не променил начина си на живот и отново дошъл при него със същия проблем.

Най-напред мислили да заминат зад граница, но един помощник пчелар им разказал за това село. Събрали си багажа и пристигнали в селището.

Заселили се в един пуст дом. Когато за първи път го видяла, Олга била шокирана. Три години в него никой не бил живял. Вътре било пълно с плъхове. Олга си представяла приказна дървена къщичка и чисти прави улици, но не всичко било така. Почти цяла година отишла за ремонт.

Раевски не ходят на работа и нищо не купуват от магазина. В градината си отглеждат плодове и зеленчуци. За зимата сушат ябълки, черници, сливи и праскови. Берат и гъби. Зъбите си избелват с бяла глина, която взимат от Днепър. Главите си мият с отвари от билки, яйчен жълтък и кефир. Дрехи не купуват и без това много са ги натрупали през изминалите години.

Олга и Петер възпитават дъщеря си Уляна. През тази година момиченцето е завършило първи клас.

Скоро отишли на гости при родителите си, но на Уляна не й харесало и вече втори ден молела да се приберат у дома.