Израел, Йордания и Палестинската национална администрация са подписали споразумение за изграждане на 180 – километров канал, през който водата от Червено море ще бъдат насочени за спасяване на изсъхващото Мъртво море.
Мъртво море, в която се влива река Йордан, ще получава годишно 100 милиона кубични метра вода от Червено море.
През последния половин век нивото на Мъртво море е намаляло с повече от 25 метра. Сега процентът на намаление е около един метър на година.
Споразумението също така предвижда изграждането в непосредствена близост до израелския курорт Ейлат компанията, която ще обезсолява над 80 милиона кубични метра вода ежегодно.
Проектът се оценява на 300-400 милиона долара и ще бъде реализиран за три години. През 2014 г. се очаква да обяви международен търг за изпълнението на строителните работи.  Други цели на проекта включват генерирането на електроенергия от разликата в нивата на Червено и Мъртво море, както и развитието на туристическата инфраструктура.

Жителите на словашкия град Миява, който се намира на границата с Чешката република, преживя истински шок, когато открили, че водата в реката, намираща се наблизо е станала кървавочервена. Първи забелязал плашещото изменение на цвета на реката 65 годишния Роман Подбрезов, когато правел сутрешната си разходка.
– Аз се разхождах по улицата, когато забелязал, че цвета на реката Миява течаща в центъра на нашия град, се е променил до неузнаваемост. Тя придоби цвят на бордо, напомняше ми на човешка кръв. Това, което видях, беше като във филм на ужасите. Не можех да повярвам на очите си. Точно през града течеше кървава река – споделил Роман.
Скоро новината се разпространила наоколо, много граждани започнали да се паникьосват, казвайки, че аномалията е символ на злото и не носи нищо добро.
– Това изглежда наистина зловещо. Снощи минах и всичко си беше наред, а на сутринта изведнъж всичко се промени. Сега реката изглежда така все едно, че са убили много хора или нещо подобно. Аз не съм суеверен. В града никога не е имало серийни убийци, за да говори за масови убийства, но това, което се случва, е в явно противоречие с нормалното – казал един от местните жители.
Тези настроения на гражданите принудили полицията да разследва инцидента. Според първата и единствена версия, причината, поради която водата в реката е станала кървавочервена е може би проблем с пречиствателните съоръжения в кланицата, която се намира в съседство с Миява.
– Може би, оцветяването на водата в червено да идва от убитата рибата, настъпило поради замърсяване с отпадъците от кланицата. Ние все още сме в процес на търсене на източника на замърсяване , – заявил представител на местната полиция.

Когато сме притеснени и не знаем как да решим проблемите си, губим от погледа си обикновените неща, които могат да са отговори на въпросите ни. Човек само трябва да се вгледа внимателно и ще види уроците, които ни дават нещата, явленията и самата природа около нас.
Учудвали ли сте се защо рибата плува срещу течението? Плавайки така тя улавя много повече храна, т.е. тя има много повече шансове да засити глада си, отколкото по течението. Дори и препятствията не я спират да прави това.
А какво правим ние? Отпускаме се по течението, защото е по-спокойно и комфортно…. И колкото повече постъпваме така, толкова по-слаби ставаме. Така изпускаме възможности, които ни се предоставят в живота.
Използвайте опита на рибите!
Погледнете кучето! Поне веднъж ви се е случвало, куче дружелюбно да ви погледне и весело да помаха с опашка. И когато му дадем нещо вкусно се усещаме, че животното не е поставяло условие като: „Заведи ме у дома си, нахрани ме, а след това аз ще те погледна приветливо и ще помахам с опашката.“ Кучето първо отдава своите чувства, а после получава това, което му е нужно. Освен това то не ви заставя да направите точно, както то иска, а прави необходимото за дадения момент и ви оставя намира, ако не му дадете това, което му се полага.
Нека да отдаваме нужното на тези, които са около нас, независимо дали ще се облагодетелстваме от това!
А какво ще кажете за змията?
Тя няма ръце и крака, но ние се страхуваме от нея и я заобикаляме. Но в замяна на това змията не започва да хленчи: „Не съм се родила на точното място. Те не ме приемат….. Никой не ме обича…..“ Тя се обхожда така, както умее. Приспособява се и е напълно доволна от живота си.
Затова по-добре използвайте това, което имате и то максимално.

За хидравличната помпа на растенията, живеещи в сухи райони, има още една функция. С тяхна помощ се обезпечава влага на бактериите в горните слоеве на почвата, за да могат те активно да предават азот на растенията в достъпна форма.
Растения, които живеят в безводни области, се справят с недостига на вода с така наречените хидравлични лифтове или помпи, които изкачват водата от дълбоките слоеве на почвата, подавайки я на странични корени, лежащи върху сухата земя. Координирана работа на корените поддържа постоянното налягане на водата и тя може да се движи от корените към стъблото, където движението й се подкрепя чрез транспирацията на листата.
Въпреки това, ролята на хидравличната помпа не се ограничава само с изкачване на вода. Изследователите отдавна подозират, че растенията не напразно насищат горните сухи почвени слоеве с водата. По този начин те съживят родната микрофлора. Но експериментално потвърждение на това, се е отдало едва сега.
В рамките на няколко години, Джон Старк от Utah State University  и колегите му са изследвали живота на растенията в степите с пелин, близо до езерото Bер на границата на Юта и Айдахо. Биолозите се интересували от това, какво става с азотните съединения, от които се нуждаят растения, но не са достъпни за тях, без помощта на бактерии.
Проследявайки пътуването на изотопа 15N, учените открили, че хидравличните усилия на пелина стимулират активността на почвените микроби. Количеството на азота, което растенията абсорбират от околната почва благодарение на почвени бактерии , се удвоява и достигайки максимум до края на август. Тогава  пелинът оформя семената си и растението се нуждае от повече азот.
Интересното е, че тези микроорганизми не били свързани с корените на растението и нямат с тях специална симбиозна връзка.
Растенията поливат отстрани микробите с разчет, че получавайки вода, ще засилят отделянето на азот в почвата. И както изяснил експериментът, надеждата на растенията е напълно оправдана.
Въпреки че учените са се занимавали само с пелин, най-вероятно, така правят всички растения, които са предназначени да живеят на по-сухи места. Тези резултати са интересни сами по себе си, по отношение на „общата екология“, но учените се надяват тяхната работа да може да се пригоди за тези, които са ангажирани в селското стопанство.

Тази невероятна фотография не е постановка, нито фотошоп. Това е реалната картина от ежедневието на дивата природа.
73 годишният фотограф Чарли Самерс я е направил случайно. Той наблюдавал интересна сцена.
Два суриката се биели, за да установят превъзходството си един над другия. Единият победил другият и го повалил на земята. Победителят, за да закрепи победата си, седнал върху победения.
От там минал друг сурикат. Виждайки седящия сурикат върху другия и той седнал до победителя върху победения, имитирайки умора….
Не можеш да не се посмееш на това от сърце…. Хубавото е, че всички сурикати са останали живи и здрави, а на снимката фотографът ги е увековечил.

И в природата е налице това, което правим един на друг. Правим компания на победителя, като мачкаме победения.