Станало е известно, че 137 работника от китайска фабрика за производство на популярните смартфони iPhone са се отровили с токсична течност още през 2009г.
Оказало се, че за очистването на екраните работниците използвали отровния н-хексан.
Представители на компанията уверяват, че след разкриване на причината за отравянията, са започнали да използват за дадената операция етилов спирт.
Потърпевшите са получили компенсации в размер на 15 хиляди долара.
На днешния ден през 1819 година се е родил създателят на едни от най-популярните панталони в света – джинсите.
Леви Люис е немски евреин. Когато бил на 18 години заедно с майка си и двете си сестри се преместил от Германия в Ню Йорк. Тук той основал фабрика за ушиване на работни дрехи. Първите дрехи не били много красиви и луксозни, но за това пък били здрави и дълготрайни.
Със времето панталоните добили популярния си син цвят и станали много по-удобни.
Превръщайки се от работни в най-необходимата дреха в гардероба на съвременния човек, джинсите послужили и за белег на славните каубои. Те въплътили в себе си най-неочакваните идеи на Версаче, а днес не желаят да отстъпят заетите си позиции на пазара.
В Тайван са създали търговски апарати, който „се досещат” за желанията на клиента. Те са предимно автомати за напитки, но има и за други покупки.
Машината използва технология, която по лицето на човек индетифицира особеностите му. Например на жена може да предложи различен вид козметика, а на мъжете чаша чай от женшен или специфичен за тях одеколон.
Освен това устройството определя, какво е времето навън и съобразява предложенията си за покупки с него. Ако е студено машината препоръчва топли напитки.
Подобни автомати ще пуснат още през май тази година в някой търговски заведения на тайванския град Гаюсюн.
Мургав мъж влезе в малкото магазинче. Погледа му обходи грижливо подредените рафтове. Поръча си предимно луксозна стока, личеше, че разбира от това. Магазинерката се разтопи от любезност. Този човек пръскаше пари, все едно портфейла му бе без дъно.
Човекът търсеше боя за коса, която беше свършила. Магазинерката го посъветва да намине в някой от следващите дни. Мъжът сподели, че не е от тука и бърза да се прибира. Когато го попита от къде, мъжът с гордост каза, че живее е Англия, децата му учели в Кембридж, имал голяма къща и често пътувал.
Жената за витрината го изгледа с недоверие. Мислите й щъкаха като квачка, която събира пиленцата си: „Да бе, Кембридж и луксозна къща. Нима не те виждам, че си от ония, които си присвояват някои нещица, а после ги продават на черно“.
Въпреки всичко жената услужливо кимаше, като прибавяше по едно заинтересовано „Да, да“. Нали и плащаше в брой. Стоката трябва да се продава, а от това тя печели.
Тя бе слабо русо момиче. Живееше в София при брат си. Когато дойде да види майка си в малкия град, пожела да отиде при фризьорката, обслужваща квартала им. Майка й изненадано я попита:
– В София няма ли по-добри фризьорски салони?
Дъщерята се засмя и уточни:
– Модния салон при нас се помещава в един фургон. Обстановката е много добра, но за да отида там трябва да си запиша час. Ако реша да си боядисам косата, трябва да си нося и боя за коса. А за цените да не говорим. Да дойда при теб и да се върна плюс обслужването на нашата фризьорка ми излиза с 10 лева по-евтино. Освен това нищо друго допълнително не трябва да нося. Жената ме приема веднага и ме обслужва много добре. Нашата фризьорка с нищо не отстъпва по майсторство на тамошните.
Майката като зашеметена промълви:
– До какво доживяхме, да изминеш 150 километра, за да те обслужат качествено и евтино….