В продължение на няколко месеца Катя бе изолирана в затвора. Постоянни разпити, изтезания и усещане за опустошеност.

Един ден тя застана с гръб към стената на затвора и започна да крещи отчаяно:

– Господи, не съм достатъчно силна, за да понеса това. Не ми достига вяра.

Погледът ѝ бе привлечен от малка мравка, която бързаше към пукнатина в стената, за да се спаси от водата, която тече по пода на затвора.

Тогава Катя чу как Господ ѝ казва:

– Гледайте мравката. Тя бърза право към скривалището си. Катя, не очаквай нищо от твоята „голяма“ вяра, тя е слаба като мравка. Аз съм твоето скривалище, твърдата като скала, на която можеш да стоиш. Винаги, веднага и навсякъде можете да дойдеш при Мен.

И тя намери мир. Можеше да се изправи срещу неизвестното, доверявайки се на Бога.

Господ никога няма да ни остави, нито ще ни забрави.

– Склонни сме да смятаме за най-правдоподобни идеите на хората, с които прекарваме най-много време и към които изпитваме най-голямо възхищение, – започна разговора Калоян.

– Така си е, – съгласи се Румен, ако „седим в компанията на присмиватели“, на жестоки хора и насилници, ще станем като тях.

– Лесно е да завиждаме на присмехулниците и жестоките хора, защото те често постигат успех благодарение на своята безмилостност, – констатира Огнян.

– Днес ние сме склонни да вярваме, че можем да създадем собствената си идентичност чрез своите свободни избори, – забеляза Стамен.

– Може да си мислим, че сме „верни на себе си“, когато се отърсим от ограниченията на традиционните ценности и морал, – усмихна се леко Добри, – но в действителност просто позволяваме на една нова общност да ни каже кои сме.

– Въпросът за индивидуалната идентичност винаги е и въпрос за общността – от стоя на мнението си Захари, – семейството, църквата, училището,бизнеса, та чак до нацията и държавата. Общностите създават пътищата, по които вървим, – наблегна Марин.

– Тъй като съм твърде зает, – оправда се Венци, – за да прекарвам продължително време с вярващи, аз бивам формиран от други общности: чрез социалните медии, новинарските емисии и потока от реклами и брошури, които ме връхлитат всеки ден.

Живко ставаше нощно време от четири месеца насам и се оплакваше на родителите си:

– Имам странна болка в лявата ръка.

Бяха му направени изследвания и лекарят им каза:

– Болката вероятни е от растежа.

Потърсиха друг доктор. Той установи:

– Нивото на витамин D е нисък.

И му бяха дадени добавки.

С изключение на тази странна болка през нощта, Живко беше напълно нормален и нямаше проблеми да води активен живот.

При случаен разговор родителите на момчето бяха посъветвани:

– Заведете го детски ортопед. Това ставане нощно време не е нормално за него.

Ортопедът попита момчето:

– Удрял ли си някога лявата си ръка?

Първоначално Живко отрече, но когато излязоха от лекарския кабинет, той си спомни:

– Малко преди да се появи тази болка ударих ръката си в стълб, гонехме се в двора на училището.

Върнаха се и на Живко му бе направен нов тест. Установи се, че е имало счупване. Ортопеда затвори цикъла и болката спря.

Господ ни дава финанси, здраве, добра работа, желания на сърцето, благосклонност към хората, обстоятелства и случайности, които сякаш са изпратени от Него.

Когато отклоним фокуса си от Бог и започнем да се доверяваме на колесниците и конете, предоставени от Господа, животът ни става непредсказуем.

Още днес се уверете, че гледате към Бог, Който осигурява коне и колесници за ежедневните битки в живота.

Нека Му отредим дължимото място.