Архив на категория: Без категория

Защо раждането на Исус бе уникално

Симеон бе нервен:

– Какво толкова уникално има в раждането на Исус? Мария го е родила като всяка друга жена.

Виктор се замисли, а после каза:

– Мога да ти дам приблизителен, макар и не точен, пример за това.

– За непорочно зачатие? – усмихна се скептично Симеон.

Виктор не се трогна от иронията му, а му разказа следното:

– Единадесет годишният мрежест питон на име Телма родила шест женски потомци през юни 2012 г. В зоопарка Луисвил, Кентъки, където живеела с друг женски питон, Луиза. Никой мъжки никога не се е доближавал до деветдесет и една килограмовата и шест метрова майка змия.

Симеон го изгледа ужасен, а Виктор продължи:

– Нови ДНК доказателства, публикувани през юли в Biological Journal of the Linnean Society, разкриха, че Телма е единственият родител.

– Да, но това е животно, а не човек, – възрази Симеон.

– Въплъщението на Господ Исус Христос е важно и трябва да се разбира като израз на Божията любов към човечеството. Бог изпрати Своя Син, който е едновременно Божествен и човешки, за да може да умре за греховете на човечеството и да възкръсне, давайки възможност на хората да живеят вечно. Господ Исус няма човешки баща, така че Той е свят и достоен да умре като умилостивение за греховете на човечеството.

Симеон само разтърси глава, но нищо не каза, а Виктор добави:

– Свръхестественото зачатие на Господ Исус Христос свидетелства за него като Божи Син, единственият достоен Спасител на човечеството и Господ на цялото творение.

Никой не е като Него

Като всички останали в селото той отправяше молитви към идолите.

Скоро в семейството му настъпи хаос. Съпругата му го напусна, синът му стана наркоман.

– Тези идоли съвсем не помагат, – каза си той.

Скоро Библията бе преведена на родния му език. И Господ го срещна.

– Когато нямах Библия, нямах ясно разбиране за Божията воля и напътствия, – твърдеше той. – Опирах се единствено на своите мисли и идеи, вземах решения, които не бяха приемливи.

Откакто повярва в единствения истински Бог, животът му се промени. В семейството му настъпи изцеление и помирение.

Когато чешеше Библията, споделяше:

– До срещата ми с Исус не знаех, че живея в тъмнина, но една силна ръка ме изтръгна от там. Само Той може да ни даде светлина и надежда.

Не голяма вяра, а велик Господ

В продължение на няколко месеца Катя бе изолирана в затвора. Постоянни разпити, изтезания и усещане за опустошеност.

Един ден тя застана с гръб към стената на затвора и започна да крещи отчаяно:

– Господи, не съм достатъчно силна, за да понеса това. Не ми достига вяра.

Погледът ѝ бе привлечен от малка мравка, която бързаше към пукнатина в стената, за да се спаси от водата, която тече по пода на затвора.

Тогава Катя чу как Господ ѝ казва:

– Гледайте мравката. Тя бърза право към скривалището си. Катя, не очаквай нищо от твоята „голяма“ вяра, тя е слаба като мравка. Аз съм твоето скривалище, твърдата като скала, на която можеш да стоиш. Винаги, веднага и навсякъде можете да дойдеш при Мен.

И тя намери мир. Можеше да се изправи срещу неизвестното, доверявайки се на Бога.

Господ никога няма да ни остави, нито ще ни забрави.

Къде ни води желанието

– Склонни сме да смятаме за най-правдоподобни идеите на хората, с които прекарваме най-много време и към които изпитваме най-голямо възхищение, – започна разговора Калоян.

– Така си е, – съгласи се Румен, ако „седим в компанията на присмиватели“, на жестоки хора и насилници, ще станем като тях.

– Лесно е да завиждаме на присмехулниците и жестоките хора, защото те често постигат успех благодарение на своята безмилостност, – констатира Огнян.

– Днес ние сме склонни да вярваме, че можем да създадем собствената си идентичност чрез своите свободни избори, – забеляза Стамен.

– Може да си мислим, че сме „верни на себе си“, когато се отърсим от ограниченията на традиционните ценности и морал, – усмихна се леко Добри, – но в действителност просто позволяваме на една нова общност да ни каже кои сме.

– Въпросът за индивидуалната идентичност винаги е и въпрос за общността – от стоя на мнението си Захари, – семейството, църквата, училището,бизнеса, та чак до нацията и държавата. Общностите създават пътищата, по които вървим, – наблегна Марин.

– Тъй като съм твърде зает, – оправда се Венци, – за да прекарвам продължително време с вярващи, аз бивам формиран от други общности: чрез социалните медии, новинарските емисии и потока от реклами и брошури, които ме връхлитат всеки ден.

Не, непременно състезание

Петър Христов бе предприемач в строителния сектор.

Един ден се случи така, че този човек фалира.

Неговият приятел Никола го посети в дома му и го завари в момента, когато Христов напускаше къщата си.

– Какво става, Петре? Разбрах, че си загубил фирмата. Как стана това?

– Помогнах на Пламен Петров да създаде нова компания.

– Какво? – Никола бе потресен. – Защо помогна на конкуренцията да започне нова компания.

– Просто исках да направя това. Прави ме щастлив. Освен това вярвам, че Бог може да ни даде повече, отколкото ти и аз можем да спечелим заедно.

Ако мислим за намиране на щастие в работата или кариерата си, никога не трябва да се фокусираме върху ограничен набор от позиции или възможности. Защото тогава започваме да мислим от гледна точка на недостига и конкуренцията.
Всичко завършва с борба с тези, които те конкурират.

В работата си е по-важно да гледаме към призива и обслужването.

Опитайте се да бъдете щастливи, като служите, обичате и благославяте, тогава ще имате радост във всяка работа, на всяка позиция и при всякакви обстоятелства.

Можем да живеем от това, което Бог ни дава и от Неговата благодат.

Това осъзнаване на Петър му даде свободата и възможността да не се чувства застрашен.

Той помогна на колегата си, защото искаше да му служи.