Знаете ли, че олимпийска шанпионка не е знаела, че участва в Олимпиада?
Американката Маргарет Абът спечелила голф състезания на жените по време на Олимпийските игри през 1900 г., превръщайки се в първия олимпийски шампион на Съединените щати.
Въпреки това, поради лошата организация на Олимпийските игри в Париж, Aбът не знаела, че участват в нея, както и много други спортисти.
Даже, когато се прибрала в къщи, Абът била уверена, че е спечелила турнир, посветен на провеждащия се през същата година Световното изложение в Париж.

Първите топки, направени от римляните, били от защити едно за друго парчета животинска кожа, пълни с въздух. По-късно през Средните векове, топките се правели от свински пикочни мехури, пълни с въздух. Странно, как ли са ги надували?
Първите топки за голф са били кожени торби напълнени със сварена птича перушина. Те летели много добре, преди да ги навали дъжда, тогава подгизвали и се късали.
През 50-те години на 19 век на някого му хрумнала идеята, че топките от голф могат да се правят от саподила. Но те не летели по права линия, като старите, за това преди това трябвало да се издраскат и износят.
Оказало се, че неравната повърхност на топката за голф захваща въздуха в миниатюрни вдлъбнатинки. Турболентния въздух се завихря около захванатия въздух и всъщност това е причината за по-бърз полет. За това и модерните топки за голф имат малки вдлъбнатинки.
Топката за крикет се върти само хоризонтално. Но при висока скорост, въздушната турбулентност я кара да се отклони, ако ръбът на шева й е гладък. Затова някои играчи на крикет заглаждат топката, като я търкат в панталоните си.
При скорост по-голяма от 100 км в час топката може да се отклони още повече. Особено ако ръбът на шева е неравен. За това някои играчи на крикет натриват топката с кал.
Топката за ръгби и американски футбол има заострени краища. Когато се хвърли напред, тя понякога отскача високо, понякога ниско. За това трудно се хваща, но лесно се хвърля.

Те са неразделна част от всяко състезание. Анекдотите за спорта често са измислени истории, забавни и остроумни. Те се измислят обикновено от фенове, когато любимците им губят. В такива случаи трябва да се намери и нещо весело, за да се посмеят. Ако не победа, то поне малко хумор.
Ето и някои от тях. Развеселете се и вие.

Млада гимнастичка получила телеграма от главния треньор на сборния състав по гимнастика:
“ Включена сте в отбора, който ще участва за Световната купа. Бързо елате в тренировъчния лагер“.
Тя бързо събрала багажа си и отишла на гарата, но до идването на влака имало още много време.
За да не си губи напразно времето, точно на перона започнала да упражнява упражнения и пируети.
Изведнъж към нея се втурнала възрастна жена:
– Мила, защо толкова се измъчвате? Елате и аз ще ви покажа къде е тоалетната.

Шампион
Неизвестен млад човек спечелил в шампионата на Франция бягането на 100 метра.
– Как успяхте да достигнете такива поразителни успехи? – попитал го един журналист.
– Навярно сте се тренирали дълго в някой спортен клуб?
– Не, обикновено съм на стрелбището. Там заменям мишените.

Говорили си две момчета:
– Аз играех футбол, хокей, тенис, занимавах се с шахмат и картинг, но всичко свърши, когато татко счупи компютъра.
Другото момче се засмя и каза:
– Моя баща казва, че по-добре е да даваш, отколкото да получаваш.
– Баща ти да не е свещеник?
– Не, боксьор.

Лъкът бил изобретен много хиляди години пр.н.е. През Х век тюрките стреляли с добри лъкове. Правели ги от парче животински рога и сухожилия, подсилени от дърво. Външната извивка на лъка позволявала тетивата да се издърпват с по-голяма сила.
Европейците изобретили арбалета. Това смъртоносно оръжие може да изстреля стрела на 305 метра.
Тетивата на арбалета трябва да се натягат бавно. Тогавашните стрелци били толкова добри, че можели да надупчат стрелеца с арбалета като игленик, ако той не успеел да стреля пръв.
Един човек от Уелс изобретил дългия лък. Той можел да изстрелва стрели на 320 метра. На по-къси разстояния можел да пробие и броня.
Съвременните лъкове са много по-добри.
При стрелба свободен стил състезателите лягат по гръб, закрепват лъка с краката си и опъват тетивата с две ръце.

Ако човек не пази добре равновесие при изпълнение на балансиращи номера ще се размаже на земята.
Ето няколко такива невероятни номера.
През 1553 г.холандският акробат балансирал на един крак върху ветропоказателя на катедралата „Св. Павел“ в Лондон, развявайки лента с дължина 4,6 метра. Какво ли не правят хората само и само да привлекат вниманието върху себе си?
През 1859 г. френския въжеиграч Жан Блонден преминал по въже над бушуващия Ниагарски водопад на 50 метра височина. Дори имал превръзка на очите си. Блонден прекосил водопада и на кокили. До тогава само се перчел.
През 1842 г. госпожица Кук предизвикала сензация в лондонския цирк. Като седяла на масата изпила чаша вино. И какво е чудното тук, това и аз го мога? Едва ли. Всичко било балансирано на тънка жица.
През 1995 г. Александър Бендиков от Беларус балансирал върху пирамида, построена от 880 монети.Тя бола обърната надолу и се крепяла върху ръба на една-едничка монета. Какво ли щеше да стане, ако на някому тогава са потрябвали дребни?
През 1996 г. американецът Брайън Бърг построил от карти къща на 100 етажи. Тя била висока 5,85 метра. Това станало в Копенхаген, Дания. Интересно нямало ли е по-интересна работа да върши от това?
През 1990 г. бразилецът Леонардо Енрике Басето карал велосипед на едно колело през невероятните 640 минути.
Удивително е кави предизвикателни и смъртоносни номера могат да направят хората, при условие, че всичко е балансирано.