Веднъж моя приятелка ми сподели, че е изневерявала на съпруга си. Попитах я : „Как се чувстваше тогава?“ Тя се усмихна и ми каза : „По това време в теб се създава илюзията за благополучие. Очите горят, светят от щастие, чувстваш се фантастично, все едно не стъпваш на земята.
Но след това пелената пада и започваш да разбираш, че такива отношения по-добре трябва да създадеш у дома си, в своето семейство, със собствения си съпруг.
Така и направих. Отношенията с мъжа ми се подобриха. Станах по-женствена, по-желана и щастлива. Желанието да „кръшкам“ изчезна от само себе си. И разбрах, че в дома си мога да получа много повече, отколкото навън“.
Илюзията за щастие по време на изневяра, не може да те направи щастлив.
Вероятно за някой е по-удобно, да вземе едно от любовника си и друго от съпруга си, но никога няма да бъдеш удовлетворен, както при нежни и искрени отношения с един единствен партньор, защото да вземеш от другите не доставя толкова много радост.
Използващият се стреми все повече и повече да получава, но с това се увеличава нивото на желание за получаване на още.
Изведнъж мимолетната искра на илюзорното щастие свършва, а желанието за още не е удовлетворена. Има ли изход в такова положение? Има и то е да започнеш да даваш, да твориш. Творчеството включва не само да рисуваш картини, да пишеш музика…, но и да изграждаш взаимоотношения в семейството си.
Ако разпиляваш енергията си, за да задоволиш няколко партньора, пълноценно никого от тях няма да удовлетвориш. По-добре всичко, което имаш го отдай на един единствен, който за цял живот ще бъде скъпоценен за теб и тогава ще опиташ вкуса на щастието.

От какво зависи любовта и настроението между двама влюбени? От жената. О, мъже не се обиждайте! Пиша това не защото съм жена, а защото такава е ролята на жената.Тя е тази която вдъхновява, радва и издига партньора си. Е, разбира се това радва и нея.
Колко леко наранима е жената.Тя е като цветята. Лек повей на студен вятър отнема красотата и привлекателността им.
Понякога мъжът се изразява не ласкаво, в такъв момент той не знае какво прави, но усеща че се губи доброто настроение, изчезва радостта и очарованието. А, тя милата очаква, кога ще й се извинят, ще дойдат при нея……ще и подарят цветя.
Мъжът усеща, че нещо е сглупил, направил е нещо както не трябва и обикновено пита:“ Какво се е случило?“ А жената обидена, чувствайки се неразбрана, потиска болката си и отговаря:“Нищо“.
Мили, жени този мъж втори път няма да попита.
В такъв момент нещо в жената се пречупва. Мъжът до нея престава да бъде герой за нея. И така капка по капка любовта умира, задушена от обидата подкрепена от мълчанието.
Какво да правим за да съхраним любовта? Не чакайте да светне червената лампичка при партньора  ви, а просто поговорете с него, споделете какво ви е на душата и тогава…..радостта и любовта  ще бъдат с вас.