Десетки жители на Белгия протестират срещу приемането на закона за евтаназията за неизлечимо болни деца.
Белгия беше първата държава легализира евтаназията за деца, без ограничения на възрастта. Закон отменя забраната за доброволното оттегляне на живот на хората по-млади от 18 години. Той е подкрепен от 86 депутати, 44 са били против и 12 са се въздържали. С този нов закон, за разлика от действащия в Холандия, не се установява минимална възраст, на която гражданин може да вземе решение за смърт.
Противниците на законопроекта, които ще позволят на децата и техните родители, да вземат решение за напускане на живота, искат да има обществена дискусия.
Проливния дъжд не е спрял протестиращите пред белгийския парламент. На всяка жълто отразяваща жилетка има символ на протест срещу закона за евтаназията за деца. Белгия може да стане първата страна в света, премахваща възрастовата граница за решение за евтаназия.
На ръцете на протестиращите  има надпис „Ние искаме дискусия по въпроса“.
Страхувам се от създаването на вратички, които ще доведат до лавинообразен ефект. Сега може да се създаде възможности за евтаназия в някои случаи, но след това какво ще се случи? Евтаназия за деца с увреждания, недоносени деца, деца със синдром на Даун …?  На къде отиваме?
Кралство Холандия позволява евтаназия на 12 годишни. От 2002 г. законът се е променял пет пъти, а само един от пациентите, който е под 16 години е избрал да се раздели с живота.
Съгласно белгийското законопроект, едно дете трябва да изрази само желанието си да умре, следователно, документът не засяга кърмачета. Окончателното решение за евтаназията депутати оставят на родители.

Искам да ти кажа, че се жениш за едно чудесно момиче. Когато си мисля за нея си я представям като моя дъщеря.

Тя е много мила и търпелив. И ти трябва да си такъв към нея.

За изграждането на брака и семейството трябва да работите заедно. С нея трябва да обичате три неща: един друг, децата си и семейството си.

Може да се случи да се скарате, но и тогава се обичайте.

Ако не можете да разрешите проблемите си, разгледайте сватбените си снимки. Спомнете си хубавите мигове, които сте сътворили заедно.

И тези спомени ще ви съберат отново.

През април 1918 г., стотици пруски войници видяха мистериозен бял батальон близо до Бетуни, Франция. Те били с приповдигнато настроение, защото смятали британците за победени.
Изведнъж някой дръпнал ръката на един от лейтенантите:
– Погледнете, голяма група от конници се задава от Бетуни. Защо всички са облечени в бяло, а конете под тях също са бели? Кой може да е това?
Пруските войници гледали, как кавалерията се приближава. Те ясно виждали фигурите на слънцето. Снаряди разтърсили земята, интензивен обстрел покосявал хората, а кавалерията облечена в бяло, се придвижвала съвсем бавно.
Най-отпред яздел мъж с меч в ръката. Изведнъж ужас и страх нападнал войската и войниците побегнали. Пруският лейтенант казал:
– Когато се появи този тайнствен батальон на страната на британците, разбрах, че сме изгубили войната.
Хоуп Прайс, описващ тази история, станала през Първата световна война, отбелязал, че британското правителство по време на военния конфликт издигнало призив за национални дни на пост и молитва. Тези молитви изиграли своята роля и ангелите се намесили на страната на англичаните.

Сократ забелязал, че Алкивиад се хвали със своето богатство, особено с принадлежащата му земя.
Завел го веднъж в Атина, където се съхранявали карти с изображенията на цялата земя. Предложил му да намери на една от тях Атина.
Когато младежът намерил исканото, Сократ го помолил:
– Сега ми покажи владенията си.
– Тук ги няма, – казал Алкивиад.
– Погледни, – казал Сократ, – ти се гордееш с това, което е съвсем малка част от земята.

Тинейджър от Илинойс привлякъл вниманието на цялата страна с невероятния си жест.
За да подобри майка си, която преминавала през химиотерапия в болницата, момчето написало послание на снега срещу медицинския център.
Шерон Харт, боледуваща от остра миелоидна левкемия, разказва, че по време на процедурата погледнала през прозореца и това, което видяла на снега я накарало да се засмее.
Нейният 14 годишен син Уйлям, на снежната покривка в двора бил написал с огромни букви: „Здравей, мамо!“ Буквата „о“ представлявала усмихнато лице.
– Исках да й изпратя съобщение. Надявах се, че то ще й помогне да премине през всичко това, – казал по-късно Уйлям.
Когато завършил поздрава до майка си, той се замислил и за другите пациенти. След няколко часа, заедно с баща си написал: „Бог да ви благослови!“
Надписът бил достатъчно голям, за да привлече вниманието на всички болни от източното крило на болницата, от първия до последния етаж. Много скоро след това лекари и пациенти публикували снимки на поздрава върху снега в социалните мрежи.
– Моят син никога не е правил нещо подобно, – казва Харт. – Той е много грижовен и любящ. Това е направил спонтанно, следвайки сърцето си. Радвам се, че много хора са видели посланието му и то ги е докоснало.