Един мъдрец казал:
– Най-доброто лекарство за човека е любовта и грижата за него.
Човек, който го слушал,  попитал:
– А ако това не помогне?
Мъдрецът го погледнал, усмихнал се и казал кротко:
– Тогава трябва да се увеличи дозата……

Веднъж ученици попитали учителя си:
– Кажи ни, съществува ли ден от годината, който е най-благоприятен за начало на важни дела?
– Ден? – удивил се учителят.
– Може би ден от седмицата или някоя дата от месеца.
– А, ден от седмицата… – въздъхнал учителят. – Да, разбира се. И този ден е четвъртък, – казал той и хитро погледнал питащите.
Учениците отворили тетрадките си и започнали да записват казаното.
– А ти защо не записваш? – строго попитал учителят един от учениците, който го гледал, като се усмихвал.
– Защото зная какво ще кажеш след това.
– И какво от това? – намръщил се учителят.
Всички замръзнали в очакване.
Тогава ученикът, който нищо не записвал, казал:
– Това е също вторник, сряда, петък, събота, понеделник и неделя.
– Ти си прав, – казал учителят.
Околните зашумели, удивени и радостни, че един от тях е дал правилния отговор. След това едно от момчетата попитало:
– А защо в такава последователност?
Учителят погледнал ученика, който дал правилния отговор и му казал:
– Отговори им.
– Само един ден, казал той – и този ден е днес.

Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.

Веднъж стрелец дошъл при един мъдрец.
– Здравей, мъдрецо! Кажи ми как да се справя с жена си? Не ме слуша, съпротивлява се, всичко върши наопаки.
Преди да отговори мъдрецът попитал:
– Вкусно ли готви жена ти?
– О, много хубаво, чак пръстите да си оближеш.
– Добре, ще ти кажа какво да направиш, но ти ще го направиш ли наистина?
– Готов съм да направя всичко, само да се справя с нея. И в работата нещата ми не вървят, когато в къщи има спорове.
– Добре, слушай. Откажи се от храната, която тя ти приготвя. Яж някъде другаде в ресторант, при приятели, …, но в къщи се връщай сит. А когато жената ти ти сложи да ядеш, кажи й, че не си гладен.
Този разговор слушал един от учениците на мъдреца и когато стрелецът си отишъл, попитал своя учител:
– Как ще помогне отказването от храната, която приготвя жена му, на този човек?
– Виж, когато жената не слуша съветите на мъжа си, то е равносилно на това, мъжът да не яде това, което жена му готви. Както жената приготвя храната, като чисти, реже, вари, пече, добавя подправки, така и мъжът размишлява, какво да опрости, прави връзка между явленията и проправя път към бъдещето. Ако жената не е глупава, ще види, че мъжът й е престанал да яде това, което тя готви, което означава, че тя не му е нужна. И ще се запита какво не е наред. А когато има въпрос, тогава ще има и отговор.
След няколко години ученикът на мъдреца срещнал стрелеца, който бил вече станал командир в своя град. Явно учителят му бил прав!

Девойка чакала своя полет на едно голямо летище. Нейният полет се забавил и тя трябвало да чака в продължение на няколко часа.
Купила си книга и пакетче с бисквити, за да убие малко времето.  След това седнала на един стол. До нея имало един празен стол, където лежало пакетче с бисквити, а на съседния седял човек, който четял списание. Тя взела една бисквитка, човекът също. Това я вбесило, но тя нищо не казала и продължила да чете.
И всеки път, когато тя си взимала бисквитка и човекът се присягал към пакетчето. Тя се ядосала много, но не искала да прави скандал в чакалнята.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: „Интересно, какво ще направи сега, този нахалник?“ Сякаш прочел мислите й, мъжът взел бисквитката, разделил я на две и без да я погледне й подал едната половинка.
Е, това вече надхвърля всичко. Тя станала, събрала си нещата и тръгнала.
После, когато седнала в самолета и бръкнала в чантата, за да си извади очилата, напипала пакетче с бисквити. Едва тогава си спомнила, че своето пакетче с бисквити тя сложила в чантата си. И човекът, който тя смятала за нахалник е споделил своите бисквитки, без да проявява гняв и огорчение, просто от любезност.