Една жена, която наскоро се била омъжила, се оплакала на приятелката си:

– Моят мъж е постоянно пиян.

– Щом си знаела, че пие, защо си се омъжила за него? – попитала приятелката.

– Нямах представа, че той е постоянно пиян, докато веднъж той не дойде в къщи съвсем трезвен.

Човекът и мечтата се сприятелили.

– Хайде да преследваме Синята птица, – казала мечтата.

– Добре, -съгласил се човекът.

В преследването на Синята птица неочаквано стигнали до дълбока бездна. Човекът се уплашил.

– Ще падна в бездната ….. искам да се върна обратно! – завикал той.

Мечтата се разтревожила:

– Не мисли, че ще паднеш, мисли за Синята птица!

– Но аз падам ….

– Дръж се за мен!

В един миг човекът трябвало да реши:

Да продължи да се отчайва или да се хване за мечтата и да лети по-нататък.

Да прескочи бездната или да живее без да откъсва краката си от земята.

Един човек копнеел да открие съкровище и да забогатее. С течение на времето, започнало да му се струва, че това съкровище се намира в мазето на дома му.

Уверен в тази идея, прекопал цялото си мазе, но нищо не открил. Той бил  сломен и смазан от неуспеха си.

Казвали му да забрави за това несъществуващо съкровище, но той отговарял:

– Но от къде е дошла тази идея у мен, че има съкровище? Ако него го нямаше, нямаше да го търся. Просто чувствам, че е някъде тук.

До края на живота му никой не могъл да го разубеди в безсмислието на неговото търсене.

А може би той не е разбирал в какво точно се състои истинското съкровище, за това не го е търсил на правилното място и е останал разочарован.

Един човек се оплакал на най-старият човек в селото.

– Родителите ми все се оплакват и мърморят, не мога спокойно да живея от тях. Изглежда старостта им е отнела разума. Не мога повече да издържам. Да ги изпратя ли в някой старчески дом?

– Разбирам, че ти е много трудно, – поклатил глава старецът. – но помисли, за времето когато беше в люлката. Ти ден и нощ плачеше и с голям ум не се отличаваше тогава. А баща ти и майка ти те взимаха на ръце, нежно те прегръщаха и обграждаха с любов. Те скоро ще се разделят с живота, а и със теб. И с какво искаш да им се отплатиш сега?

Дошла бедата до един дом и закрещяла:

– Аз дойдох, отваряй вратата!

– Добре дошла! – приветливо я посрещнал стопанинът на дома и широко отворил вратата.

– Ти не знаеш ли коя съм? – удивила се бедата.

– Да, зная коя си. Приемам те като изпратена от Бога, защото знам, че той допуска всичко това да се случи с мен за мое добро. Защо не влезеш?

Погледнала бедата, повъртяла се и отишла пред друг дом, където наистина можела да донесе нещастие.