Ангел влезе в градината, където в гроб бе положено тялото на Исус. Той отвали камъка от входа. В гробницата нахлу свеж въздух и светлината на утринта. Саванът беше празен, но студената крипта излъчваше силата и славата на живия Бог. От сега нататък тя ще стана място за празника на живота.
Гробът престана да бъде мрачен. Безжизнената пещера се преобрази. Тя напомняше за небесната светлина, която прогонва смъртната сянка.
Възкръсването на Исус завинаги измени облика на това място.
Никакви думи, нито на ангели, нито от човек, могат да предадат напълно височината и дълбочината, големината и широчината на славата, която бе открита на света, когато Исус излезе от мрака на смъртта в живота.
Свърши се! Обещанието на Исус е факт: „Аз живея и вие ще живеете“.

При православните датата за празнуване на Великден е много по-проста от тази на при католиците.
За православните този ден съвпада с първата неделя от пролетното пълнолуние, а при католиците освен това влияят и някои други фактори, които всяка година варират.
През XVI век Римокатолическата църква е провела календарната реформа, целта на която е била да се въведе нов метод на изчисляване на Великден. Тя е била съставена от неаполитански астроном Алойзиъс Лилием и немски монах и йезуит Кристофър Клавиес.
Разликата в датите при католици и православни се обуславя от различните дати на пълнолуние и разликата между слънчевите календари – 13 дена в XXI век.
Великден при католиците в 45 % от случаите е една неделя преди празника при православните, в 30 % от случаите съвпадат, 5 % – разлика от 4 седмици и 20% – разлика от 5 седмици. Разлика от 2-3 седмици не се случва.
Интересното е, както твърдят западните медии, че католици от Светите земи, започвайки от тази година ще преминат към пасхалната източна традицията и ще празнуваме Възкресение Христово в един ден с православните. За това е съобщил главата на францисканското попечителството на Светите земи свещеник Пиербатиста Пицабала.

Тълпа. Болни, дрипави, просяци, слепи, прокажени вървят далеч от групата на подозрително шушукащите фарисеи.

В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.

Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:

– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?

Христос каза:

– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.

– Ти цар ли си?

– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……

Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!

Този празник е свързан с „Влизането на Исус Христос в Ерусалим“. Всеки християнин е добре запознат  с този етап от живота на Христос.
Както е написано в Евангелието от Матея, Исус след чудотворното възкресение на Лазар решил да влезе в Ерусалим, като своя предшественик цар Давид.
Виждайки го как се спуска от Елионския хълм, народът го приведствал:“Осанна! Благословен, който идва в Господното име!“ и застилали пътя му с палмови клонки.
Така в Ерусалим са срещали особено важни персони.
Почитта и уважението, което гражданите оказали на Христос, предизвикало негодувание от страна на фарисеите, които не се поколебали да обвинят Исус в опит за сваляне на римския Цезар и подстрекателство към бунт.
И все пак, в този знаменателен ден вярващите жители на Ерусалим с чисти намерения отворили сърцата си към Бога.
В памет на тези чистосърдечни пориви в този ден, християните по цал свят използват в църковните ритуали клонки от дърветата, най-често за това се използва върбата, първото дърво събудило се от зимен сън под лъчите на пролетното слънце.
Този празник има две значения: Той е символ на признаването на Исус Христос като Месия и преобраз на влизането на Човешкия Син в Рая.
Атеистите в различни страни, заедно с вярващите, не остават безразлични към този велик празник. Макар и да не разбират истинската същност на празника, те приемат Цветница като символ на пробуждането и пролетното обновяване на природата.

Пред църквата голяма опашка водеше към маса отрупана с върбови клонки. Хората безмълвно подават пари, вземат клончето и тръгват „обнадеждени“ към домовете си.

Да надникнем в църквата по това време. Свещеникът отслужва литургия, но за съжаление, там хората се броят на пръсти….

Хора не разбирате ли, че здравето и благополучието не идва от върбовите клонки, а от Този, Който е източник на здравето – Господ Исус Христос?

Колко жалко, творението – върбовите клонки се почитат много повече от самия Творец. Разстоянието между такова невежество и духовната разруха на човека е много късо.

Мнозина смятат, че светът ще стане по-добър ако се християнизира, но светът е навлязъл прекалено много в църквата.  Така, че християнството, което се е отделило от своята основа  – Христос, не е способно да мисионерства и да влияе на света.

Днес християните са заменили Христос с традиции, ритуали, либерализъм, невежество и езически суеверия, за това те не могат да изпълнят волятя, която им е определил Бог.

Кога ще се оправи светът? Когато хората започнат да четат Библията.

Кога ще намалеят пациентите в болниците? Когато нарастне броя на хората, които се молят и застъпват за другите.