Малкият на Петър е само на пет години, но е много оправен. Всичко знае и от много неща е интересува.
Съседът, дядо Николай, веднъж попита момчето:
– Когато пораснеш какъв ще станеш?
Малкият се замисли, а после каза много сериозно:
– Не знам точно …. Но ако попадна в някоя добра корпорация, непременно ще бъда директор.
Един фермер отглеждал дини. Всичко било добре, но една нощ месните деца влезли в нивата му и яли от дините му.
Фермерът се притеснил и дълго мислел как да постъпи. Накрая му дошла идея как да прогони децата.
Той направил табела и я поставил в нивата си.
На следващия ден децата дошли и прочели следното на табелата:
„Внимание! В една от дините е вкаран цианид“.
Децата си тръгнали и оставили своя табела до тази на фермера.
Когато човекът дошъл да си прегледа нивата и да види резултата от табелата, която поставил, прочел това, която му оставили децата:
„Сега са две!“
В храма влязоха две момиченца. Едното беше на шест години, а другото бе много по-малко.
Малкото изглежда за първи път идва тук, а по-голямото го развежда като екскурзовод.
Децата спряха пред разпятието.
– А това какво? – замря по-малкото и широко ококори очи.
По-голямото момиченце уверено отговори:
– А това е за истината.
Ели влезе в кухнята неуверено. Тя е само на шест години. Детето плахо погледна към майка си и попита:
– Мамо, какво е това мумия?
Майката започна да обяснява:
– В Египет имало фараони. Те умирали и ги погребвали и т.н.
Майката усети, че Ели нищо не разбра от обясненията ѝ, за това предложи:
– Иди по-добре при баща си в другата стая и го попитай.
Майката се усмихна и си каза: „Сега ще го хванеш натясно“.
От стаята се чу следния диалог:
– Татко, какво е това мумия?
– Изсушен мъж, – каза бащата и заби поглед отново във вестника.
– А ясно, – отговори Ели.
Славка още лежеше в кревата и никак не ѝ се ставаше. При нея дойде малкият ѝ брат Ники и каза:
– Хайде да си поиграем.
Славка се подаде ядосана изпод одеялото и сърдито каза:
– Не сега. След малко трябва да измия чиниите.
След минута Славка чу, че чешмата в кухнята е пусната. Тя изтича бързо и какво да види. Ники мие някакви чиниите.
Славка строго погледна брат си и кресна:
– Какво правиш тук?
– За да не миеш … – Ники мигаше уплашено – и да поиграем.
Славка се почувства виновна. Тя прегърна брат си, а очите ѝ се насълзиха.
„Обичайте малките, – каза си Славка, – те скоро ще пораснат“.