Кирил отново се бе провинил в детската градина. Когато учителката се оплака на майка му, тя му се закани:
– Само да се приберем ….
Кирил нищо добро не очакваше от това недоизказано изречение.
Когато се прибра с майка си, тя му каза:
– Ще стоиш в ъгъла наказан, докато те освободя. Стой там, дано ти дойде акъла в главата, как да се държиш в детската градина.
Кирил послушно застана в ъгъла.
По едно време въздъхна тежко и каза:
– Ето, аз стоя тук наказан, а живота си минава ….
Казват, че Господ ни дава деца, за да Му ги върнем по-късно.
Ние можем да направи това, когато си поставим подобна цел, а именно да ги възпитаме в пътя Господен.
А ако целта ни е друга?
Ако аз не знам къде отивам, до къде ще я докарам?
Например, ако знам как се готви дадено ядене, мога и го правя.
Ако не зная как да нахраня детето си с духовна храна, тогава с какво изобщо го храня?
Наталия отиде в болницата за задържане на плода.
Васко остана в къщи с двамата си сина Станимир на 4 години и Емил на две години.
Васко можеше да готви само макарони. За това се хвана да приготви такава храна за синовете си, но малко я пресоли.
Първи дойде в кухнята Станимир, взе и опита от макароните. Той нищо не каза на баща си, но бързо напусна кухнята.
Станимир отиде към детската стая. На вратата срещна брат си Емил, който отиваше в кухнята да яде.
Станимир го хвана за ръката и му каза:
– Емо, недей да ядеш това, което е сготвил татко. Ти си ми единствения брат ….
Даниела е на гости с родителите си. Тя вече е „голяма“ на цели 4,5 години. Родителите ѝ скромничат.
Домакинята попита:
– Защо не ядете? Заповядайте, не ви ли е вкусно?
Тогава Даниела авторитетно се намеси в разговора:
– Не сте у дома си, яжте, каквото ви дадат!
Възрастните се засмяха и с „голям ентусиазъм“ започнаха да унищожават храната пред себе си.
Колко странно, понякога възрастните трябва да получат урок от собствените си деца, за да си припомнят на какво са ги учили.
Лили заведе малката си дъщеря Елизабет на шоу с фойерверки. Малката е само на три години и шест месеца.
Празникът продължи цели 50 минути, но Елизабет не мръдна през цялото време. Тя бе запленена от всичко, което виждаше и чуваше.
Когато се качи в колата преживяното избликна и Елизабет от задната седалка нежно прегърна майка си през шията.
– Мамо, аз съм толкова щастлива! Благодаря ти, че си ме родила.