Ако никога не сме получавали любов, как можем да обичаме другите? Любовта, която спасява брака не извира от сърцата ни. Посвещението, което запазва приятелството, няма да го намерите в себе си. Тогава ние се нуждаем от помощ. От мощна и животворна струя.

Да учиш някого да обича, без да му покажеш, че е обичан е все едно да искаш пари назаем от него при положение, че джобовете му са празни. Ти можеш да обичаш, когато усещаш, че си обичан.

Вие можете да сте наранени и отхвърлени, но ако Божията любов ви изпълни и облее, ще разцъфтите с нова сила.

Но какво да правим с тези, които не държат на думата си и ни стъпкват? Как да простим на тези, които сме се доверили, а те са ни предали?…….

Елате и почерпете от Божията любов, тя никога няма да свърши и е достатъчна за всичко и всички. Изпълнени с нея ще може да обичате всички, независимо от обстоятелствата.

Нещата, които обществото ни казва, че трябва да имаме, за да бъдем щастливи са: нови вещи, по-голяма къща, по-добре заплатена работа……

Говорила съм с хора, които имат всичко това, но съм забелязала, че това не ги прави по-щастливи.

Колко бракове са се разпаднали, въпреки че са имали всичко!

Семейства спорят и се карат, но не винаги причината за това са липсата на пари и здраве.

Ако имаш много, означава ли, че няма да искаш още повече?

Тогава каква е тайната на щастието?

Готов ли си да я чуеш?

Бъди удовлетворен!

Само това ли?

Бъди благодарен за това, което имаш. За любовта, която получаваш и за това, което Бог ти е дал!

Смъртта дебне на всяка крачка в този свят, но ние бавно и внимателно се измъкваме, като се освобождаваме от нейната зловеща хватка. Егоизмът, омразата и гордостта са очевидните противници на живота, а любовта и самопожертвувателността ни дават нови порции живот.

Едва ли е нужно да отидете далече за да вкусите от горчилката на ежедневието. Долавяме я във всеки офис, в семейството, на работното място навсякъде, където има хора.

Заразата на егоизма доминира с притежателните си местоимения: моите мечти, моята кола, моите неща, моя начин…… Сами сте усетили колко е свиреп този гигант.

Но от време на време в суматохата и смрадта проблясва искрица любов и милост. Някой е споделил малкото, което има, друг е извървял една миля с теб, за да те утеши, трети те спира да не направиш нещо, за което по-късно ще съжаляваш.

А защо да не бъдеш това именно ти? Защо да не дадеш старт на промяната за по-добър живот?

В своите работи фотографът Калеб Чарленд по чуден начин съчетава изкуството с науката. Прави експерименти с електричество, топлина и магнетизъм, създавайки оригинални фотографии.
Един от неговите проекти включва алтернативни източници на енергия, създадени с помощта на плодове, монети и оцет. Те се използват за захранване на лампа при създаване на фотографии с дълга експозиция.
На урок по физика, може да сте запалвали електрическа лампа, като сте я включвали към картоф. За да направи своите снимки през 2012 г. на Калеб са му били необходими 300 картофа и два дена, за да ги включи към лампата. В резултат на това полето наоколо се е озарило от силна светлина.
Чарленд започнал да експериментира още през 2005 г. вдъхновен от опитите правени в училище, но сериозно се заел с нещата едва през 2011 г, когато използвал за източник на захранване за районите лампи овощна градина от 240 хектара и повече от триста ябълки.
Вдъхновен от резултата, фотографът създал проект  «Back to Light», където вместо „батерийка“ използвали портокали, грейпфрути, лимони, монети, оцет и много други различни предмети, чрез които може да  се получи енергия.
За да получи светлина Чарленд присъединявал към един от плодовете поцинкован пирон с прикрепен към него меден проводник.
Електроните се движат от пирона по проводника, което осигурява достатъчно напрежение, за да се запали малък светодиод.
Светът все повече се безпокои за изчерпването на енергийните ресурси, а работата на Калеб предлага нов сатиричен поглед към храната, като източник на енергия.
Фотографът планира да включи лампа към цвекло и да експериментира с грозде в лозята на южната част на Италия. Той е правел опит преди с 120 грозда и е получил 1,5 волта.

Това е нашият модерен свят. Харчат се милиарди, за да се рекламират какви ли не лекарства. Милиарди се харчат и за да се купуват. Дори не е нужно да страдаш от някаква конкретна болест, достатъчно е да имаш депресия или страх. Сякаш тъгата може да се излекува като настинката.

Депресията е нещо, което реално съществува, това е неудовлетвореност, повдигане на летвата над възможното, очакване на съкровища, за които не сме готови да работим усилено.

Познавам хора, които са нещастни заради килограмите си, плешивостта си, липсата на напредък в службата или неспособност да открият съвършения партньор в живота си.

За тези хора нещастието е нетърпимо състояние на нещата. Щом хапчетата обещават да помогнат, те веднага се гълтат. Но те не могат да променят основния проблем: да искаш това, което не можеш да имаш, да търсиш собствената си ценност в огледалото, да се затрупваш с работа и да се учудваш, защо си толкова подтиснат….

Така се случва, когато се трупат постижения и пари, печелят се награди без да се почива. Колкото по-дълго продължавате да живеете така, толкова по-празен се чувствате. Все едно да пълниш каца без дъно.

Всички онези милиграми хапчета, които се вземат, не могат да успокоят ума. Човек трябва здраво да хване кормилото на живота си и да повери ежедневните си дела в ръцете на Бога.