Живееше в нашият край дядо Николай. Той не беше женен. Майка му умря и той остана сам.
Но имаше куче Вулкан, с което ходеше навсякъде. Понякога минаваха покрай нас и отиваха в магазина. Дядото даже изпрати бележка на сестра си в чантата, която Вулкан й занесе.
Мина време и кучето умря. Дядо Николай стана затворен, мъката го гризеше отвътре. Съжалявахме го и му казвахме:
– Не го преживявай толкова, ново куче си вземи.
А той обясняваше:
– С Вулкан живях 13 години. Нямах приятели  и си говорех с него. А то ме гледа сякаш всичко разбира. Не мога да си взема друго куче, не искам да предам Вулкан.
Никой не беше виждал няколко дена дядо Николай. После се оказа, че се е разболял и не е могъл до вратата да пристъпи.
По-късно ни разказваше неговата сестра:
– Чувам, че куче вие под прозореца, не ми дава да спя. Мисля си: „Сега ще събуди и децата“. Гледам през прозореца Вулкан, стои, гледа ме и вие. Реших, че нещо лошо се е случило. Бързо се облякох и хукнах. Излизах на улицата, Вулкан го няма. Помислих, че се е върнал в къщи. Дойдох до къщата на Николай. Почуках на прозореца, никой не отвори, а вратата беше заключена.  Отивам при съседа, само той имаше телефон и му казвам, че трябва  по някакъв начин да влезем при брат ми, вратата е запъната и за всеки случай да извикаме бърза помощ.
Тя разказала  набързо какво и се е случило, как видяла Вулкан през прозореца….
Съседът плеснал с ръце:
– Но Вулкан умря преди седмица….
Когато дядо Николай излезе от болницата всички казваха, че Вулкан го е спасил.

Охтоподите, сепиите и другите им роднини имат рядко удивителни приспособления, но нищо по-поразително няма от кожата им.
Повечето от нас знаят, че тези същества могат да променят мигновено окраската си, за да се слеят с околната среда. Те могат не само да изменят цвета на кожата си, но също да имитират текстурите и рисунките върху нея.
Никои други създания на земята не могат да се похвалят с такава изключителна способност, да играят на криеница с околните. Те буквално изчезва, слива се с фона и учените нямат ни най-малка представа за това, как  го правят. Естествено, учените са успели да разкрият тайната на основните процеси за това как те физически променят цвята и формата, но това не е всичко.
Основният въпрос е как главоноги получите подробна информация за тяхната околна среда, за да се слеят с нея. Особено като се има предвид факта, че те не могат да различават цветовете.
Едно ново проучване е довело до откриването на забележителен факт. Главоноги вероятно виждат с кожата си!
Опсин е белтък, използван за фоторецепции, той се намира при тези, които имат очи. От крави и плодови мухи до медузи и хората – всички ние виждаме благодарение на опсин. В очите на сепията опсин, разбира се, също има, но такъв е намерен и в кожата.
Притежаването на светлочувствителни клетки в тялото може да обясни начина, по който тези същества се сливат с околната среда. Ако те могат да видите всичко, което ги заобикаля, те могат лесно да имитират шарките и цветовете.
И без значение колко невероятно изглежда сепиите, те не са единствените същества, които могат да видят с цялото си тяло. Морски таралежи също имат тази способност. Някои учени смятат, че морските таралежи могат да възприемат изображения с фоточувствителен опсин, покриващи телата им, въпреки че те практически нямат мозък.

Тя беше обикновен кокер шпаньол. Но усещаше неприятностите, които приближаваха нейната стопанка. Викаха и Дейзи.
Веднъж Дейзи беше в автомобила със стопанката си и внимателно наблюдаваше пътя. Изведнъж кучето се разлая силно, но шофьорът не й обърна внимание. След няколко минути автомобилът се вряза в стена. Хубавото е, че никой не пострада.
Една сутринта Дейзи влезе в стаята, качи се при стопанката си на кревата и не й даде да стане. Жената послуша съвета на кучето.
След час вратата на банята се разби и от нея се разхвърчаха стъкла навсякъде.
Какво ли щеше да стане ако имаше човек по това време вътре?
Не знам как ще наречете това предчувствие, усет, ……., това няма никакво значение, но ако вашите домашни любимци са неспокойни, бъдете внимателни.

В Германия ветеринари са се притекат на помощ на костенурка, която останала без една от предните си лапи. Животното е получило от медиците протеза, направена от колело на транспортно средство, което било детайл от конструктор „Lego“.
Във ветеринарния център животното било донесено в плачевно състояние. Част от предната лапа на костенурката отсъствала. Виждала се костта, а в гниещите тъкани имало ларви.
Веднага било решено лапата да се ампутира, за да се спаси животът на костенурката. По време на лечението й давали антибиотици и обезболяващи медикаменти.  В крайна сметка, костенурката се справила добре с положението и ветеринарите започнали да разглеждат въпросът за протеза.
Животното е изпратено в приют за бездомни животни. Предполага се, че „колелото“ й ще бъде сменяно един път в годината.
Немската костенурка без предна лапа не е единственият представител на тази биологична единица, която има подобна протеза. През 2011 г. на костенурка наречена Gamera  са поставили протеза-колело.

В зоопарка хранили змиите с мишки, по две на ден.
Един ден, когато две мишлета били пуснати при змия, за да заситят глада й, се случило нещо необичайно.
Змията щом видяла храната си, се втурнал към едната мишка и я захапала. Другата мишка веднага се притекла на помощ на приятелката си по съдба. Нахвърлила се срещу змията.
Като награда за храбростта й, втората мишка била пусната на свобода.
Какъв пример!
Скоро чух, че в една канавка полетяла кола. Никой не спрял преди идването на органите от КАТ, никой не се притекъл на помощ.
Изглежда животните са станали по-добри от хората.