Случвало ли ви се е в детството да вземете любимата си играчка и да излезете на улицата. Там съседчето ви предлага да направите смяна. То ви дава красив бонбон, а вие играчката си. Правите смяната и другото дете си отива. Изяждаш бонбона и всичко свършва…. Седиш и си мислиш: „Как стана всичко това?“
Защо децата вършат такива грешки? Защото не знаят цената на нещата. Но само в детството ли вършим такива глупости?
Ето например семейството. Понякога глупаво и то безвъзвратно го заменяме с „три сладки бонбона“.
Сега е време да узнаем кои са тези „сладости“, които ни разделят от семейството.
На първо място това са материалните ценности.  90% от разводите са по финансови причини. Хората преследват материалните блага, влизат в дългове и вземат заеми. Напрежението расте постепенно, но когато стигне точката на кипене, човек губи самообладание и губи семейството си.
Някои вземат заеми и кредити с много високи лихвени проценти и едва се справят. И всичко това, за да „не бъдеш по-лош от другите хора“. Реклама, надпревара за „успех“,  достигане на определен престиж. И ако дойдат тежки времена, финансови кризи, загуба на работа, тежко заболяване……
Обикновено човек става роб на заеми не за една година. Знаете, че финансовите проблеми водят не само до загуба на семейството, но и до самоубийство.
Врвмвто за разлика от парите няма да се върне никога. Жената и децата страдат от липсата на грижи от главата на семейството, а понякога децата са лишени напълно от вниманието и на двамата родители. „Подаръците“ могат ли да заменят вниманието и любовта?
Нито предметите, нито парите са зло. Проблема е в отношението към тях.
Друга „сладост“, която разрушава семейството са развлеченията и удоволствията. Наркотици, алкохол, хазарт или компютърни игри, центровете за лечение от тях растат като гъби след дъжд. Какво подбужда хората да заменят семейството си с тези неща? Любовта към удоволствията. Тя има свойството бързо да прераства в зависимост… Неутолимата жажда към дадено увлечение поглъща човека и в сърцето му не остава място за друго. И всичко започва от детството..
На последно място от „сладостите“ ще спомена порнографията, не че е по-малко застрашаваща, а защото не мога всичко да сложа на първо място.
Човек, пристрастен към порнографията изкривява нормалния си поглед към противоположния пол. Обикновено тези, които са пристрастени да гледат всякакъв вид порно, при удобен случай изменат на съпругите си. До какво води това? До проблеми във взаимоотношенията, губене на доверие и взаимен интерес. Това води и до загуба на семейството. Нужно ли е да споменавам за загубата на уважение, венерически заболявания, нежелана бременност….? Но всяка година милиони семейства се разделят по тези причини. Това лошо говори за нашето морално състояние.
Струва ли си да пробваме от любопитство,  да налагаме егоизма си и да задоволяваме всичките си желания? Нима всичко това е „по-сладко“ от собственото ни семейство?
Ако не се съгласите да замените семейството си с тези три „бонбончета“, то ще стане много по-силно и щастливо.

Един шивач имал страст да си изрязва доста големи парчета плат и други тъкани, които му донасяли клиентите. Съвестта не могла да оправдае действията му, но той не слушал вътрешния си глас и продължавал все така.
Веднъж сънувал, че стои пред Върховния съдия. Той опитвал да се защити като казал:
– Аз съм честен човек и на никого не съм причинил зло.
Но изведнъж пред него се развяло огромно знаме, състоящо се от всички парчета тъкани, които той е взел от клиентите. Тогава той навел глава и повече не казал нищо.
Блед и развълнуван разказал на сутринта страшния сън на учениците си. Помолил ги:
– Когато видите, че имам желание да отрежа парче плат за себе си, напомняйте ми какво съм видял в съня си.
Минало много време. Шивачът все още бил под влияние на съня и на учениците му не им било нужно да му напомнят за него.
Но за беда един от клиентите изпратил скъпа чудесна материя. Съблазънта била голяма и шивачът не устоял. Напразно учениците му напомняли за страшния сън.
– Млъкнете, – казал шивачът, – аз отлично си спомням, че на това знаме нямаше такава материя.
Бедния човек! Той се стараел да убеди съвестта си и оставал във хватката на изкушението.
Съвестта е тихия глас на Бога, нравственото съзнание, моралното усещане у човека, вътрешното разбиране за добро и зло. Това е съкровеното място у човека, в което той одобрява или осъжда всяка постъпка, определя качеството на всяко действие.Тук се заражда чувството подбуждащо към истина и доброта, отвращава от лъжата и злото.
Съвестта е най-добрата нравоучителна книга, която притежаваме. В нея често трябва да се заглеждаме. Нашата съвест е непогрешим съдия, докато не я убием.

През 1927 г. в Русия бил арестуван равинът Раяц. Следователят започнал да го заплашва с пистолет
– От тази играчка се боят тези, които имат много богове, но един свят, – казал равина. – Но този, който има два свята, а само един Бог, от нищо не се страхува.

В Бронск, известен район в Ню Йорк в продължение на много години се наблюдавало намаляване на еврейското население.
Намалелите посетители оставили през 2007 г. без средства за съществуване синагогата Хабад. Тя била посещавана от ултраортодоксални юдеи.
Така те останали без място за молитва. Приютила ги местната джамия Ал Иман.
Мюсюлманите отделили една голяма стая на юдеите, където те временно устроили синагога, докато не се сдобили със своя собствена сграда.

Законът е мъгла, образувана от човешки настроения и грешки, която обгръща морето на живота и затруднява спокойното плаване на лодките, натоварени с деловите и социалните стремления на хората. Заразата, породена от погрешни съждения е благоприятна среда за процъфтяването на всички човешки злини. Мелница, в която случайно уязвените биват смилани между острите камъни на насилието и сляпата съдба. Поле на странна, съдбоносна, интересна, но безплодна битка на умове, в която невежите и неспособните, умните и озлобените, а също и слабоволните еднакво се превръщат в пионки, в играчки в ръцете на адвокатите, злоупотребяващи с техните настроения, суета, желания и нужди. Едно нечисто, отвратително, покваряващо зрелище, едно болезнено тълкувание на човешките слабости и грешки, явяващо се коварна уловка или капан.
В ръцете на силните, законът може да бъде щит и меч, капан, поставен пред краката на непредпазливия, вълча яма, изкопана на пътя на ония, които те преследват. С една дума, той може да бъде превърнат във всичко, което силните пожелаят. Врата към незаслужени облаги, в облак прах, който може да се хвърли в очите на ония, които се опитват да съзрат правдата, в завеса, спусната произволно между истината и нейното претворяване, между правосъдие и присъда, между престъпление и наказание. В повечето случаи юристите са интелектуални наемници, които могат да се купят и продадат за всяка кауза.
Човек винаги се забавляваше, когато слушаше техните банални, но прочувствени разсъждения за морала и в същото време ги наблюдаваше как лъжат, крадат, извъртат по всякакъв повод и за всякаква цел. И най-големите сред тях не са нищо повече от големи и безскрупулни хитреци, които подобно на паяци дебнат в тъмното иззад гъсто изплетените си мрежи приближаването на непредпазливи човешки мушици.
В най-добрия случай животът е свирепа, нечовешка, жестока, безжалостна борба, в която законът е едно от средствата, а неговите представители, едни от най-презрените участници.
Човек също използваше закона така, както би използвал и всяко друго оръжие, за да се предпази от някоя житейска беда и избираше адвокатите си така, както би избрал тояга или нож, с които да се защити.
Те са само оръдия нож, ключ, тояга, с които си служиш, и нищо повече. И след като ти свършат работа, плащаш им и ги забравяш. А що се отнася до съдиите, по правило те са некадърни юристи, издигнали се до положението си благодарение на някаква щастлива случайност, които не биха могли да се мерят с адвокатите, ако им се наложеше да си разменят ролите.
Човек не изпитваше уважение и към тях, твърде добре ги познава. Знаеше колко често те се проявяваха като подлизурки, политически кариеристи и политически наемници, нечии оръдия, приспособленци, изтривалки за краката на финансово и политически могъщите.