Нищо не е така показателно за нашият морален и духовен облик, както честността. Честният човек не се облагодетелства за сметка на другите хора.
Ейбрахам Линкълн като млад работел в малък магазин на село, където освен задълженията си в магазина, изпълнявал и ролята на касиер.
Една вечер, когато броял парите в касата, забелязал, че сумата е превишена с няколко цента. Той дълго мислил, от къде може да се е взел този излишък. Накрая сметнал, че е направил грешка и решил да даде разликата от парите на една възрастна жена. Облякъл се и тръгнал.
Отишъл в дома на жената и се оказало, че тези пари в действителност били нейни.
Когато хората разбрали за постъпката на Линкълн, го нарекли „честният“. По-късно той заслужил доверието на цялата страна и бил избран за президент на САЩ.
Честността е много ценна пред Бога и човеците. Тя има положителен ефект върху моралния живот на човека. Прави човека сериозен, искрен и правдив във всички сфери на живота.

Скоро монахиня в Германия разкрила такива факти на конференция.Тя е направила самостоятелно разследване по случаите.
Причината за това разследване било отношението на фундаменталисти мюсюлмани спрямо християните в Сирия.
Жената е разбрала, че мюсюлмани безжалостно убиват християни. Събират кръвта им в бутилки. Всяка бутилка се продава за 100 хиляди долара.
Мюсюлмани от Саудитска Арабия, които купуват тази кръв, си мият ръцете в нея, като вярват, че това ще изкупи греховете им.
Вярно казва Библията: „…. идва времето, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че така служи на Бога“.

През 1930 г. едва не загинал малкият югославски принц, тригодишният Томислав. Кралица Мария стояла на балкона на летния дворец във Вержин и държала детето си на ръце. Изведнъж то се изскубнало от нея и полетяло надолу.
Войникът, охраняващ двореца, видял това, изтичал и хванал детето. Спасил го от сигурна смърт.
Крал Александър заповядал да дадат на войника тридесет хиляди динара, осигурил му доживотна пенсия и го освободил от военна служба.
Бог е много по-щедър към тези, които са приели Сина Му. Ако човек през целия си живот се стреми да следва Бога, подчинява му се, в края на краищата ще се приближи толкова до Него, че без страх, а с радост ще стои в присъствието на Твореца. А има ли по-голяма награда от тази.
Небесните награди са безкрайни, почестите пред Божия престол многообразни. Колкото повече са подвизите, толкова повече са наградите. Колкото по-големи победи сме постигнали, толкова по-ярко ще блести венеца на главата ни.
Ако през Новата година служим на Господа и помагаме на хората, наградата ни ще бъде твърде голяма.

Една крайградска къща се запалила. На втория етаж спяло малко момиченце. Родителите му не били в къщи. Майката заключила малката си дъщеря и отишла в магазина.
Когато пожарът избухнал се събрали много хора. Дотичала и майката на момиченцето. До горния етаж изобщо не можело да се стигне, защото пламъците вече били обхванали стълбището.
Шумът разбудил момиченцето. То изтичало на балкона и веднага разбрало какво е станало. Хвърлило се към вратата, но тя била заключена. Детето отново избягало на балкона.
Мъже и жени викали, молили го да скочи в ръцете им, но момиченцето се бояло.
Накрая дошъл баща й, протегнал ръце и казал:
– Моля те скачай! Ще те хвана, не бой се!
Момиченцето затворило очи и скочило. Баща й я хванал здраво, притиснал я към гърдите си и я целунал.
Грехът е най-страшната огнена стихия.
Побързайте да скочите от света на греха в силните ръце на Бога и там ще намерите пълна безопасност, спасение и вечен живот.
Бог се грижи за всички, които са в Неговите ръце и от там никой не може да ги грабне.

В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.