Когато се чувствате нещастни и отхвърлени, направете нещо с любов. Кажете нещо изпълнено с любов. Или просто помислете си за някого с любов.
Отворете сърцете си и подбудете в него любов. За това е необходимо да престанем да виждаме в другите само недостатъците им и да отчитаме само грешките им.
Едни хора може да ни харесват, други не. Много е лесно да обичаш някой, който харесваш. Но да обичаш ближния не означава да се възхищаваш от него.
Нима човек може да се възхищава от убиец и грабител? Да обичаш ближния си означава да му желаеш доброто.
Добрите лекари, музиканти, художници, спортисти с часове се упражняват, за да усавършенстват уменията и способностите си. Така е и с любовта.
Ако не прилагаме усилие, за да обичаме, ще бъдем самотни и нещастни.
Отворете сърцето си, изпълвайте го с любов и я излъчвайте към нуждаещите се!

Един свещеник бил в онлайн форум. По време на общението той видял, че един от участниците във форума съобщава за намерението си да се самоубие, но никой не придавал голямо значение на думите му.
Свещеникът усетил, че ситуацията е сериозна и че животът на този човек е в опасност.
Тогава той написал на отчаялия се: „Ако си решил да напуснеш този свят, това, което е ценно за теб, да кажем парите, ще ги изхвълиш ли или ще ги дадеш на някого“?
Човекът отговорил: „Ще го дам, разбира се, нека се използва“?
Свещеникът продължил: „Ако твоя живот повече не ти е нужен, не го губи, дай го на Исуса“.
Последвала дълга пауза. Навярно отчаялия се човек мислел над предложението….
След известно време написал:“Съгласен съм….“
По нататъшното общуване  с този човек, послужило за неговото покаяние и приемането на Бога.
Така един свещеник могъл да спаси животът на съвсем непознат човек.

Бащата на едно малко момиченце бил пилот. Веднъж те летели през Атлантическия океан, но започнала буря.
Стюардесата събудила момиченцето и го помолила да затегне предпазния си колан, тъй като са навлезли в зона на турбуленция. Момиченцето отворило очи, видяло, че около самолета святкат светкавици и попитало:
– А къде е татко? Той на кормилото ли е?
– Да твоят баща е в кабината на пилота, – казала стюардесата.
Момиченчето се усмихнало, затворило очи и отново заспало.
Бог държи кормилото на живота ни. По-скоро той би искал го задържи, но ни дава свобода, как и къде да отидем. И твърде често ние попадаме в катастрофа. Това не е изненадващо, тъй като смятаме, че можем да поемем кормилото, а все още не сме се научили да летим.
Бог ни познава. Той знае нашите силни и слаби страни. Знае какво е най-добро за нас. Ако ние му се доверим за управлението на живота ни, Той ще ни отведе у дома безопасно.

Когато често ни атакуват неприятности, болести, недоразумения, неразбирателства ….. ние не се държим като войни, а като военнопленници, дори още по-лошо, като дезертьори.
Ако сме християни, трябва ли да живеем на окупирна земя. Бог ни дава победата. Той иска да бъдем победители.
А да се справиш с най-важния си враг греха има само един начин. Трябва да бъдеш близко до Христос, така че грехът  да не царува в живота ти. Той трябва да бъде изключение, а не правило.
Ако сме близо до Христос, ще сме далече от сатана. Противникът на човешкия род далече ли е от вас? И ако не е, защо го допускате до себе си?

В началото той чу само шум. Изскочи на улицата и пред съседната къща видя тълпа от хора. Хвърли се напред без да се замисля или да планира каквото и да е.
Хората говореха, че вътре имало дете. И тогав той чу стон….
Разбра, нямаше друг избор. Покри се с одеало и влезе през вратата в нажеженият въздух. Смяташе, че одеалото ще го запази от изгаряния и задушаване. Оказа се, че няма лесно да диша, а да се движи напред, ставаше все по-сложно.
В горящото здание той влезе два пъти. Първият път не можа да намери детето. Изчисти дробовете си от дума, пое дълбоко въздух и без одеало отново влезе в сградата. Вървеше като опипваше терена с крака, затворил очи, които сълзяха от силния дим.
Пет годишно момче, сина на съседа, откри в една от стаите. Детето лежеше на пода в бесъзнание. Грабна момчето на ръце и избяга с него на улицата.
Линейката още не беше дошла, за това сложиха детето в една кола и потеглиха. Очите му бяха затворени. То беше престанало да стене. Страхуваха се, че е умряло.
Линейката ги срещна по средата на пътя. Момчето включиха на изкуствено дишане. После един от лекарите каза:
– Ако се бяхте забавили само една минута, преди да го изкарате от огъня, то щеше да бъде мъртво.
Дълбока въздишка последвана от изблик на радост  се изтръгна от гърдите на спасителят.