Такава библиотека може да се направи във всяка стая. Тази идея е на архитектите от компанията Travis Price Architects, които са я реализирали за един от своите клиенти.
Този клиент бил антрополог, етноботаник, писател, фотограф и се нуждаел от специално планирано помещение, където трябвало да се помести внушителна библиотека.
Помещението, с което разполагал, не позволявало да се поставят повече шкафове и стелажи.
Тогава дизайнерите стигнали до нестандартно решение, което надминало всички очаквания.
Те не само добре планирали работното място на клиента, но и осигурили достатъчен достъп на естествена светлина, за да не се уврежда зрението.
Над работната зона издигнали кръгъл купол, в който поместили рафтовете за книгите. Всичката литература била разпределена по значимост. На по-ниските лавици поставили по-често използваните книги, а на по-високите тези, от които ученият по-рядко се нуждаел.
Над самата библиотека се намира прозорец, който позволява слънчевата светлина да прониква в помещението.
Към дизайна на офиса специалистите на компанията подходили творчески, като поставили полукръгли маси, овални рафтове и декорирали стените с картини от плат, създавайки етническа атмосфера.

Съгласно замисъла, П-образната форма ще се появи на южния бряг на река Клайд  до Глазгоу.
През залива ще бъде построен плаващ път около, който ще се появят дву-и триетажни къщи, градски къщи, хотели, офиси, магазини, ресторанти и яхтено пристанище.
Речния град ще бъде екологично чист. Тук ще посади много зеленина, битовите отпадъци ще се събират със специална баржа, а колите на местните жители ще бъдат заменени с катери. Всеки дом ще има собствен док.
За да се придвижи из населеното място човек може да вземе под наем някакво плавателно средство.
Изграждането на града е в рамките на мащабната реконструкция на бреговете на река Клайд. Според предварителни изчисления построяването на града ще струва 30 милиона евро.
Експерти смятат, че проектът ще привлече вниманието на много инвеститори. Този град ще бъде една от основните атракции на Шотландия, както и център на стопанския живот на Глазгоу.

В Екатеринбург скулпторът Анатолий Вяткин създал паметник посветен на компютърната клавиатура. Той е открит на 5 октомври 2009 година.
Паметникът се намира на брега на река Исет. Той се състои от 80 клавиша, с тегло около 80 кг единия. Проектът обхваща площ 16 х 4 кв. м.
Цялото инсталиране по скулптура е трябвало да се прави под проливен дъжд, което не спряло и не попречило на работата.
Клавиатурата символизира обединението на комуникациите между Европа и Азия. Материалът, който е използван за реализация на проекта е „водоустойчив“ бетон. Инсталирането на скулптурата станало със специална техника. Сега жителите на града и туристите не сядат на тревата, а върху клавишите. Повърхността им е плоска и на всеки от тях са обозначени буквите и функционалните символи, подредени, като на стандартна клавиатура.
Монтажът на паметникът е част от уралската акция  „Дългата история на град Екатеринбург“. Находчиви граждани вече са откраднали няколко клавиша от паметника – – F1, F2, F3, Y, на клавиша Windows нанесли логото на Apple.
Над създаването на клавиатурата скулптора се е трудил повече от месец, а монтажа е станал за една седмица.
Имало е идея да се постави паметник на модем и компютърна мишка.

В 522 микрорайон на Харков по план трябвало да построят жилищните блокове така, че от въздуха да се вижда надпис: „СССР“.
Въпреки това, след изграждането на трите букви С и вертикалната линия на буквата Р, в плана се внесли изменения.
В резултат от това, тези жилища се виждат от спътник, като числото 666.

Това не е просто дом, а истински шедьовър със цветя. Собствениците на къщата внимателно и грижливо са я покривали с цветя в продължение на 26 години.
Ан и Робин Стрейндж посвещават цялото си свободно време на дома си. Те добавят по едно цвете на ден към него.
Всяка година тази възрастна двойка изразходва хиляди фунта стерлинги за семена и растения, които отглежда в оранжерия. а след това ги изнасят в средата на юни, за да им се радват и другите хора.
Когато били в Ню Йорк видели красиви кошници с цветя и решили да си направят такива сами. На всяко Рождество една жена им изпраща подарък от цветарски магазин, в знак на благодарност за красотата, която създават.
Собственикът на къщата г-н Стрендж е зает с цветята всяка неделя и нощ. Самият той се е питал неведнъж: „Колко пари ще бъдат похарчени за всичко това“? Но след това с гордост е заявявал: „Струва си!“
Всичките цветя се напояват автоматично, със специална система за поливане. Така, че собствениците на дома няма да се страхуват, че могат да загубят тази красота.