Когато застаряла, маймуната зле почнала да вижда. Разбрала, че хората са разрешили този проблем, като си слагали очила. Решила и тя да си вземе очила.
Взела половин дузина от тях. Върти ги и така и инак…. Лепне ги на темето си, на опашката си ги нанизва. Мирише ги, ближе ги, но странното е, че не й помагат.
– Проклет всеки, който слуша хорските приказки, – закрещяла маймуната. – Излъгали са ме за очилата, няма никаква полза от тях.
Оскърбена, тя с яд ги хвърли и стъклата им се счупили.
Така е и с хората. Дадено нещо може да е много полезно, но щом човек не знае как да го употреби, спори за предназначението му и дори може да го унищожи