Тя бе голямата негова страст. Вперил поглед в нея, очите му жадно поглъщаха съдържанието й. Леко изтеглената й шия и добре закръглено тяло го опияняваше, предвкусвайки предстоящото удоволствие.
Отвори капачката й и с наслада, бавно и спокойно, отпи леко пенливата течност. Любимата, неразделна негова спътница изпълваща същността му с алкохолна омая. Отхвърляйки всяко предупреждение особено, когато сядаше зад волана, й позволяваше да го следва навсякъде.
Щастливия случай не винаги бе с него. Спряха го полицаи. Достатъчно бе на служителите на реда да го погледнат, за да разберат, че „не е сам“. Въпреки това, проверката протече по стандартния начин. Когато установиха голямо  количество алкохол в кръвта, нямаше как да спори. Трябваше да ги последва в участъка.
Когато се готвеха да го отведат, наблизо се блъснаха две коли. Полицаите хукнаха към мястото на аварията. Усетил своя шанс, нашият приятел се метна бързо на колата и по най- бързия начин се отдалечи от мястото.
Пристигайки в дома си, бързо паркира колата в гаража и го заключи добре. На жена си нареди:
– Ако дойдат полицаи, кажи им, че съм болен и от къщи не съм излизал. Колата не съм ползвал  и цял ден съм бил тук.
След това вземайки една бутилка уиски се насочи към леглото. Полицаите не закъсняха и потропаха на вратата. Жената им отвори вратата и им каза това, което бе поръчал мъжа й.
Развеселени полицаите попитаха:
– Предполагам няма да имате нищо против, ако погледнем колата в гаража?
Когато жената отвори вратата на гаража, тя едва не припадна. Там стоеше полицейска кола, с включени светлини и работеща радиостанция…..