Представи си празно пространство, което внезапно оживява, става ту дом, ту крепост, ту градски пазар или съдебна зала. Разбирате ли, това е едно измислено пространство, в което събираш света. Там се завързват съдби и характери. Е, не наистина, просто хората играят! Не знам нищо по-прекрасно от тази игра. В театъра ставаш друг, говориш по друг начин, съживяваш друга личност.
В него се съживява любовта сред световната печал.
Между саблените удари на насмешките, под унизителния звук на неразбиращите, в дрехите на смешни плашила, под пласт руж и пудра, с шапки с пера или звънчета, артистите отчаяно се стремят да представят света на сцената.
Насам, скучаещи! Насам, търсачи на обикновени радости! Пристига театърът! Никой друг не предлага толкова усмивки и печал, тъга и възторг. Ръкопляскайте, ръкопляскайте!
Вие не разбирате какво представлява сцената. Не сте плакали пред омагьосаното й пространство. Когато завесата се вдигне, театърът ви пренася през времето към огъня на човешките страсти — любов и ревност, нежност и ярост, скъперничество и самолюбие…..
Изкуството не трябва да се продава, но винаги се е продавало, така е…
Изкуството ни спасява от слепотата, от порока и от агонията. А вас, хора, какво ще ви спаси?
Светът, който иронизира, оскърбява и ограбва, се стопява в осветлението.
Театърът за това е роден, да трогне това замръзнало човешко желе и да измъкне от сърцето му възторг.
Без вълнения животът е блато. Усещанията правят човека по-различен от вещите.