Изведнъж усети мирис на дим, огледа се. Наблизо гореше къща. Притеснен се отправи натам. Група полицаи безпомощно размахваха ръце срещу пламъците. Горещината беше непоносима. Той дочу, че някой викаше:
– Вътре има жена…, как да я измъкнем….огъня се е разраснал.
Той не се поколеба и тръгна напред към горящата къща. Усети как една ръка го хвана и в суматохата едва дочу:
– Назад, господин Кмете, пожарната идва…
Той се отскубна и влезе сред пламъците. Двама души веднага тръгнаха след него. Това не е шега….ами ако пострада, та нали той е кмет на града,
Огънят още по-силно засъска. Лютивият дим стисна здраво гърдите му, така че едва си поемаше дъх. Очите му се насълзиха, но той продължи напред. Там имаше човек и той се нуждае от помощ.
Прекрачи горящата каса на вратата и в гъстия дим едва напипа паднало тяло. Бързо го грабна и хукна навън. Недогорели парчета го гонеха по петите. Те с грохот се стоварваха на сантиметри от гърба му.
Излезе навън, предаде тялото на изумения полицай насреща и припадна.
В болницата беше с още двама полицаи и един пожарникар, пострадали от огнената стихия. Лекарят, който го прегледа остана изумен, че дори не е получил драскотина.
Бързо го освободиха. Излезе навън, въздъхна дълбоко и закрачи бодро към дома.