Тя винаги бързаше. Изтича до стаята да вземе чантата си и се спря изумена. Седем годишната й дъщеря държеше в лявата си ръка сто лева. За детето това бяха много пари. Родителите никога не й бяха давали толкова много пари.
– Соня, от къде взе тези пари?
Детето се разтрепера и бързо смотолеви:
– Намерий ги.
– Къде ги намери? – не отстъпваше лесно майка й.
– На пътя, – накакво прикрито упорство се усещаше в думите на момиченцето.
– Къде ги намери? Кажи ми истината, – майката едва се сдържаше.
– В чантата, – последва примирен отговор.
– Каква чанта? – настояваше майката за бърз отговор.
– В кухнята, – гласът на детето прозвуча плахо и несигурно.
Майката вече не беше на себе си:
– Винаги трябва да се казва истината, мила, – продължи жената назидателно, – От къде взе парите?
И тогава всичко се изясни. Родителите дали на по-голямата си дъщеря пари за покупки. Когато си дошла, по-голямата сестра оставила чантата в кухнята, наредила само покупките, а рестото останало. По-малката намерила по-късно чантата и взела парите.
След цялото това разследване Соня извади от джоба си още една смачкана банкнота от 50 лева.
Родителите бяха смаяни. Но никой от тях не си спомни какъв пример бяха дали на дъщеря си, когато на баща й му върнаха 10 лева в повече и той ги прибра в джоба си без да каже за грешката.