На двама млади, който много се обичали им се родил син. Кръстили го на златокосия бог на любовта Лола.
Минало време , момчето пораснало и станало овчар. Както всички млади овчари той очаровал околните със свиренето си. Свирел толкова хубаво, че докоснал сърцето на бог Лола, неговия покровител.
Веднъж богът слязъл и подарил на младия овчар вълшебна свирка направена от тръстика. Той започнал да свири още още по-хубаво.
И така се увлякъл в свиренето, че не забелязал как го залюбила прекрасната Светлана. Минали дни, но той не обръщал внимание на чувствата ѝ. Тогава оскърбената девойка се решила на отчаяна стъпка. Тя откраднала и изгорила вълшебната свирка.
Но това не ѝ помогнало. Овчарят започнал  много да тъжи, докато накрая затихнал. Погребали го близо до реката. Там и до сега расте тръстика.
Съществува предание, че овчарите прекрасно свирят, но никога не им върви в любовта.