Ленард бе известен диригент. Веднъж го попитали:

– Кой е най-трудният инструмент за свирене в оркестъра?

Отговора му изненада мнозина:

– Втора цигулка. Мога да получа много първи цигулари, но да намеря някой, който може да свири на втората цигулка с ентусиазъм, това е проблем. И все пак, без втората цигулка, няма хармония.

Това разказа Тодор на събралите се младежи край него.

– Твърдението на Ленард съдържа важен урок за лидерството, – заяви той.

– И какъв е той? – попита бързо Пламен.

Отговорът бе:

– Лидерът изгражда другите. Той трябва да открива уникалната красота, която всеки човек има.

– Да, но повечето лидери предпочитат да контролират, – възрази Стойко.

– Ако използва контрол, а не обслужване, – усмихна се Тодор, – работата му ще бъде изтощителна. Тя ще задушава растежа и смазва морала. А на какво ни учи Исус?

– Да водим чрез служене, смирение и грижа, – бързо реагира Петьо.

– Хората бъркат авторитета с контрола, – отбеляза Жоро. – Когато лидерството се подхранва от гордост, несигурност или незараснали рани, то се превръща от призвание в борба за власт. Лидер, който трябва да диктува всеки ход, не е наистина водещ.

– Всеки може да желае да води, но не всеки е готов за това, – поклати глава Кирил.

– Лидерството е поза на сърцето. Тя изисква изцеление, смирение и истинско желание да се видят как другите процъфтяват. Без това организациите и екипите страдат, – забеляза Марин.

– Всъщност, такива лидери не се нуждаят само от обучение по лидерство, те се нуждаят от духовно изцеление и възстановяване в присъствието на Исус, – допълни Григор.

Сашо се почеса зад ухото и въздъхна:

– Като човек, който е учил музика в продължение на много години, винаги съм бил очарован от оркестрите. Една подробност само да отбележа, диригентът не се изправя срещу публиката, а пред музикантите. Неговата роля не е да бъде видян, а да ръководи. В края на представлението диригентът се обръща към публиката, но аплодисментите принадлежат на оркестъра.

– Ето така изглежда ръководството на слугите, – възкликна Едуард. – Истинският лидер стои пред екипа си, като ги ръководи с мъдрост, насърчение и грижа. Той не търси лично признание, а работи, за да извади най-доброто във всеки човек. Такива създават хармония, доверие и култура, в която хората се чувстват ценени и овластени да растат.