
Всеки, който познаваше Филип можеше да каже за него:
– Той е добро момче. Работи повече от очакването и прави много повече без да сме го молили.
Само пастирът забеляза нещо нередно в поведението му.
– Ти се опитваш да спечелиш одобрението на другите и на Бога, за това толкова много се стараеш.
Филип се смути.
– Това са добри качества, когато ги даваш като дар на другите,– добави пастирът, – но никога не бива да ги използваш, за да спечелиш приемане и любов от хората или от Бога.
Филип още не бе убеден, че постъпва неправилно.
Тогава пастирът му го посъветва:
– Запитай се дали има някакъв дар, който можеш да дадеш на Бога, който Той да не притежава.
– Не, – в отговор Филип поклати глава.
Пастирът му се усмихна:
– Бог не може да бъде „купен“. Дарът на благодатта е безплатен. Щом това е вярно, какъв трябва да бъде нашият отклик? „Да вършиш правда, да обичаш милосърдие и да ходиш смирено с твоя Бог“.
Така Филип научи:
– Моите действия са израз на благодарност, а не начин за „купуване“ на Божията любов.
Благодатта е безплатна, а верният живот е нашият благодарствен отклик.