Димитър слушаше Пенко, но всъщност само кимаше с глава и се усмихваше, а умът му блуждаеше другаде.
Той бе формирал вече отговора си, преди Пенко да свърши. Сякаш знаеше какво ще каже по-нататък.
Но как се чувстваше Пенко?
Навярно жадуваше за пълно внимание, за да се освободи от болката за случилото се.
Дали се досещаше, че отсрещния изобщо не го слушаше?
Трудно е да се каже.
В случая трябваше да има „тройно слушане“. Слушане какво ви казват, слушане какво наистина ви казват и в крайна сметка ако имате водителството на Божия Дух, слушате какво Той ви съветва.
Пенко споделяше нещо уязвимо. Ако Димитър наистина го слушаше, Пенко щеше да се почувства видян и разбран.
Не беше нужна диплома по психология, нито степен по богословие. Димитър трябваше да обърне внимание на Пенко.
Той просто трябваше да слуша, да забележи и да попита.
Внимавайте, не само на думите, но и на тона, емоциите, езика на тялото и на това, което Светият Дух може да ви подтиква да забележите.