Николай свъси чело:

– Мамо, защо си толкова недоверчива? Не се тревожи.

Той бе дал на приятеля си част от необходимият му футболен екип и не се тревожеше, че няма да му го върне за предстоящият му мач.

Думите засегнаха майка му.

– Защо съм толкова недоверчива? – скръсти ръце пред гърдите си тя. – Може би защото скоро бях наранена от Ема, моя близка приятелка. Отказах да я пусна обратно в сърцето си, защото се страхувах….. Не знаех как да продължа напред в тази връзка.

Внезапно майката осъзна последиците.

– Не искам да живея така, – каза си тя, – държа се недоверчиво. Позволявам на страха да управлява поведението ми.

Тя бе наранена в смесеното семейство, в което израстна и затова затвори сърцето си.

– Вместо да се доверявам на Божите пътища, определям свой собствен, – въздъхна тежко тя. – Слушам другите вместо Бог, но това ме връща обратно в пустинята. Искам да живея в обещаната земя като човек, който следва Господ с цялото си сърце. Такъв, който избира доверието пред страха.

Когато се доверим на Бога, страховете ни отшумяват.