Донка се почувства изолирана и неуважена.
По време на обедната почивка шефът ѝ бе оставил шоколадови бонбони на бюрата на всички с изключение на нейното.
На Донка ѝ стана мъчно:
– Защо ме пренебрегна? С какво съм заслужила такова отношение?
Когато попитаха шефа ѝ:
– Защо постъпихте така с Донка?
Той отговори:
– Тези шоколадови бонбони все още бяха добри, но са от известно време. Донка е бременна, така че не исках да ѝ се случи нещо лошо.
Малкият инцидент се превърна в постоянна шега в офиса.
Понякога и ние погрешно тълкуваме Божите намерения поради ограниченото си разбиране и възприятие.
Може дори да вярваме, че сме жертви на несправедливо отношение, забравяйки, че Бог винаги дава най-доброто за нас. Винаги.
Нашите мисли и пътища са повлияни от егоистични желания, но Божите са състрадателни и праведни.
Така че, дори когато нещата не изглеждат добре, можем да се доверим, че Бог ще ни осигури това, от което наистина се нуждаем, защото Той е любящ и верен на собствените Си обещание.
Нека „Го призовем, докато е близо“, като знаем, че Той никога няма да ни остави.