Стефан обичаше свободата в работата си. То беше частен шофьор.
– Мога да започна и да спра, когато искам, – обясняваше той. – Освен това не съм длъжен да се отчитам за маршрутите пред никого, но …
Тук замлъкна и се почеса по главата.
Слушателите му го гледаха изненадани:
– Че какво ти е?
– Уцелил си точно в десетката.
– Има една трудна част … , – подзе Стефан, но не довърши.
Другите с нетърпение очакваха да разберат какво го тревожи, но не казаха нищо.
– В тази работа можеш много лесно да изневериш на жена си, – призна си Стефан.
– Давай, сега ти е паднало, – потупа го някой по рамото.
Стефан само въздъхна и продължи:
– Качвам всякакви пътници, но никой, включително жена ми, не знае къде съм. Това, което ме спира е Бог. Мисля си, какво ли би си помислим за мен, а как би се почувствала жена ми?
Някой зацъка с език.
Стефан не му обърна внимание, а продължи:
– Бог знае нашите слабости, желания и колко лесно се изкушаваме. Можем да Го помолим за помощ. И Господ дава изход. Дали това ще е чрез страх от последствията, събуждане на съвестта, разсейване или нещо друго, няма значение, важното е, че няма да съгрешим.
Някой се обади:
– Как щяла да се почувства жена му?! Глупчо, живей, сега ти е паднало.
Стефан поклати глава:
– Не, това не е добро, И вие не правете така. Един ден всеки от нас ще отговаря за постъпките си.