Това време за Марко бе много мрачно.
Ракът напълно го изтощаваше.
В това си състояние той се чудеше:
– Наистина ли трябва да хваля Бога, когато се чувствам толкова ужасно? Е, навярно, не е нужно да подскачам и да викам: „Алелуя, имам рак!“
Един ден Марко сериозно се бе заел с Псалмите.
Направи му впечатление:
– Псалмите са оплаквания. Молитва на ридание е изпълнена с въпроси, разочарования и съмнения. Интересно … псалмистите не са се сдържали пред Бог. Когато са били разочаровани, те са изразявали чувствата си. Често тяхното поклонение е бил техният плач. В други случаи те са изливали целия си гняв пред Господа.
Марко още по настървено се разрови в Псалмите и откри:
– Ето тук Давид се е почувствал толкова разочарован, че е поискал в молитва: „Боже, разбий зъбите им в устата им!“
Марко бе изненадан:
– Можем ли да се молим по този начин?
И осъзна:
– Бог желае да бъдем честни спрямо Него. Ако сме разочаровани, ядосани или тъжни, Той очаква да споделим чувствата си.
Нека в такива случаи да изказваме всичко пред Господа и да последваме примера на псалмистите.
Да изместим фокуса си към възхвала на Бога.
Бог обещава да бъде близо до съкрушените сърца и да спаси сломените по дух.
Хвали Го и Му се покланяй днес за това, че Той спазва обещанията Си.