Това бе много тежко за Веско. Едно след друго починаха петте му деца.
Скръбта му бе неописуема.
Въпреки това, той се поклони на Бога и каза:
– Дяволе, никога не съм поставял привързаността си към децата на първо място. Още когато се раждаха, разбрах, че те са Божи. Той ги е дал и има правото да ги вземе, когато си поиска обратно. Благословено да бъде името Господне.
Веско отдавна бе осъзнал, че всичко, което имаше е назаем и че трябва да бъде подготвен да го освободи, когато собственикът го поиска обратно.
Раждаме се със стиснати малки юмручета и крещим, но напускаме света с празни ръце на гърди си.
– Господи Боже, благословено да е Твоето име, задето ми даде назаем всичко, на което мога да се насладя, – мълвеше Веско.
Жена му също много скърбеше. Нейният плач огласяше къщата.
Веско я прегърна, притисна я до гърдите си и ѝ прошепна:
– Скъпа, Бог даде и по някаква неразкрита причина избра да ги вземи обратно. Той притежава всичко, приеми това.
Защо Веско успя да издържи в такава ситуация?
Защото не се привърза към подарените му деца, а с разбиране ги отдаде на Господа.